Най-голямото средище на  духовна дейност в България и мястото, където все още витае духът на българската история, е Рилският манастир, предаде БГНЕС.

Сгушен сред вековните гори на планината Рила, манастирът се намира на 1147 м надморска височина в сърцето на планината в Югозападна България. 

Легендата разказва, че историята на манастира започва през 30-те години на X век, когато монахът Иван Рилски търси подходящо място, на което да се отдаде на отшелничество, пост и молитва далеч от светската суета. Светецът открива една пещера близо до мястото, където се намира сегашния манастир, и в нея изкарва последните 5 години от живота си. Няколко месеца след кончината му, мощите му са събрани и пренесени в Търново. Това се случило по време на управлението на цар Петър. 

Съвсем близо до пещерата, в която светецът е живял, негови последователи издигнали малка, каменна църква, която стои и до днес. След смъртта на Йоан Рилски последователите му решават да построят манастир в близо до мястото, на което монахът е живял последните години от живота си. Те избират сегашното място поради две причини – било е много по-защитено и върху терена е имало построена постница.

В периода от 927 до 941 г. Рилският манастир е построен и завършен. Първоначално обителта била малка и доста скромна, но по-късно, през XIV век местният феодал протосеваст Хрельо Драголов променя изцяло облика ѝ.

Тъй като времената вече били несигурни, Хрельо превръща манастира в добре укрепен манастирски комплекс, който да може да устои на нападения.

По времето на протосеваст Хрельо са построени монашески жилищни постройки, малък едноапсиден храм и отбранителна кула. От всички построени по това време сгради, днес е запазена единствено Хрельовата кула.

Още от самото си създаване, манастирът се радвал на подкрепата и на всички български царе, управлявали страната до падането ѝ под Османско иго. Сред най-големите покровители и дарители на Рилския манастир са Иван Александър и Иван Шишман, като от времето на втория има запазен дарителски документ от 1378 г., в който царя дарява много земи на манастирската обител.

Цялата тази подкрепа помага на манастира да се превърне в най-важния духовен и културен център в страната.

С попадането на България под Османската власт, обаче, манастирът рязко спира да се развива в края на XIV век. Следват години на мрак и нападения над манастира, а в средата на XV век светата обител е разрушена и окрадена от турските нашественици.

С дарения от благолюбиви българи, обаче, в края на XV век Рилският манастир започва да се съвзема и да се възстановява като културен и духовен център. Във вида, в който можем да го видим и днес, манастирският комплекс съществува от XIX век.

„Св. Иван Рилски” е най-големият манастир в България, и се отличава с уникална архитектура. Погледнат отвън, високите му 24 метра стени оформят неправилен петоъгълник и има вид на непревземаема крепост. Светата обител е разположена на обща площ от 8800 кв. м. и включва жилищни, църковни и стопански сгради. Помещенията, които се намират в манастира са около 300, като от тях 100 са монашески килии.

Хрельовата кула е най-старата сграда в манастира, останала непокътната още от създаването му. Построена през 1335 г., в смутни времена кулата е служела не само за отбрана, но и за жилищна сграда на монасите. Най-вероятно поради тази причина на последния етаж на кулата е построен и параклисът „Преображение Господне”.

В манастирската църква се съхраняват мощите на Св. Иван Рилски, чудотворната икона „Света Богородица Осеновица” (XII век), чудотворната икона на Свети Иван Рилски (XVIII век), и много други.  

През 1833 г. в Рилския манастир избухва пожар, който опустошава жилищните монашески сгради, което налага майстор отново да ги построи. Дървените части на манастирските постройки са възстановени само за 10 месеца, а във възстановяването участват над 3000 майстора дърводелци.

След Освобождението манастирската обител продължава да бъде закрилник на всички онеправдани и дава подслон на редица дейци на ВМОРО като Даме Груев, Яне Сандански, Добри Даскалов и други.

През 1976 г. Рилският манастир е обявен за национален исторически паметник, а от 1983 г. е в списъка на ЮНЕСКО. През 1992 г. минава под опеката на Светия синод на Българската православна църква. I БГНЕС