Правителството на Република Сръбска одобри на 1 април финансиране от над един милиард марки (около 500 млн. евро) за изграждането на нов газопровод през територията на ентитета.
Проектът предвижда връзка със съществуващия газов вход на Босна и Херцеговина със Сърбия край Зворник, откъдето в момента постъпва изцяло руски газ.
Босна и Херцеговина е напълно зависима от руски газ, доставян през Сърбия по „Турски поток“, който влиза в страната именно в района на Зворник.
Европейската комисия вече предупреди, че подобен проект не намалява зависимостта от Москва, а напротив – задълбочава я, като подчерта, че от БиХ се очаква съобразяване с енергийната и външната политика на ЕС.
Планираното трасе ще премине през няколко града, включително Баня Лука, и ще достигне до Нови Град в северозападната част на страната.
От правителството уточниха, че предвидените средства не включват разходите по отчуждаване на имоти, които ще бъдат определени допълнително в хода на процедурата.
За изпълнението отговарят министерствата на финансите и на енергетиката на Република Сръбска, а проектът ще се реализира от компанията „Сараево-газ“ от Източно Сараево.
Газопроводът ще се изгражда на три етапа – основното трасе от Шепак край Зворник до Баня Лука, разклонения към 18 общини по маршрута и финално свързване на Баня Лука с Нови Град, близо до границата с Хърватия.
Властите в Република Сръбска твърдят, че проектът ще ускори газификацията, ще стимулира индустрията и ще създаде нови производства.
Проектът идва след решение от ноември миналата година за директно свързване със сръбската газова мрежа. В началото на януари беше обявена поръчка за проектиране и строителство, към която проявиха интерес сръбската „Конвар“ и турската „Вемак“.
Въпреки че инициативата, известна като „Нова източна интерконекция“, не е получила одобрение от държавните институции на БиХ, властите в Баня Лука настояват, че това е „вътрешен проект“, който ще осигури достъп и до други източници на газ.
Като възможна алтернатива се посочва и азербайджански газ през връзката между Сърбия и България, макар и с ограничен капацитет. | БГНЕС