През 2024 г. светът е бил свидетел на най-големия брой въоръжени конфликти от близо осем десетилетия насам, измествайки 2023 г. като предходен рекордьор. Това показва изследване на Норвежкия институт за изследване на мира в Осло (PRIO), публикувано в сряда, което подчертава рисковете, свързани с оттеглянето на САЩ от международната сцена.
Миналата година са били регистрирани 61 конфликта в 36 държави, като в някои от тях са се водели по няколко паралелни направления, се посочва в доклада. За сравнение, през 2023 г. конфликтите са били 59 в 34 държави.
„Това не е просто временен скок — това е структурна промяна“, заяви Сири Ос Рустад, водещ автор на доклада, обхващащ въоръжените конфликти в периода 1946–2024 г.
„Днес светът е значително по-насилствен и по-фрагментиран, отколкото преди десет години“, добави тя.
Африка остава най-силно засегнатият континент с 28 конфликта, в които участва поне една държава. Следват Азия със 17 конфликта, Близкият изток с 10, Европа с 3 и Америките с 2.
Над половината от засегнатите страни са преживели два или повече конфликта едновременно.
Броят на загиналите остава приблизително същият като през 2023 г. — около 129 000 души, което прави 2024 г. четвъртата най-смъртоносна година от края на Студената война през 1989 г.
Най-много жертви са дали войните в Украйна и Ивицата Газа, както и сблъсъците в етиопския регион Тиграй.
„Сега не е моментът Съединените щати – или която и да е глобална сила – да се оттеглят от международната ангажираност“, подчерта Рустад.
„Изолационизмът на фона на нарастващо глобално насилие би бил сериозна грешка с дългосрочни последици за човешкия живот“, предупреди тя с очевидна препратка към кампанията „Америка на първо място“ на Доналд Тръмп.
„Грешка е да се предполага, че светът може да си затвори очите. Независимо дали става дума за президент Тръмп или за бъдеща администрация, изоставянето на глобалната солидарност сега би означавало отказ от стабилността, която САЩ помогнаха да се изгради след 1945 г.“, допълни експертът.
Изследването се базира на данни, събрани от Университета в Упсала, Швеция. | БГНЕС