Режимът на северномакедонския премиер Християн Мицкоски използва контролирания от сръбските служби и т.нар. институт "Ифимес", за да оповести подробно антибългарската си програма, предаде БГНЕС.
"Ифимес" и в миналото е бил използван от най-различни просръбски структури на Балканите с пропагандна цел, за лобизъм и очернящи кампании. В него са замесени и представители на македонските специални служби, които лично са участвали във физическото изтезание на македонските българи през 90-те години на миналия век. През март 2021 г. същият този "институт" определи България и Германия за "мафиотски държави, които милеят за нацизма".
"Ифимес" бе използван и от кабинета на бившия македонски премиер Зоран Заев с "анализи" срещу България, които много бързо бяха проверени и заличени от западноевропейските медии. Институтът е мощен инструмент на режима на Вучич в Белград за клевети срещу черногорските политици, които твърдо защитават своята независимост. Според словенските медии във финансирането му има и съмнителни ислямистки средства.
В днешния "анализ", озаглавен "Защо македонците са прави за България", който веднага бе разпостранен в Северна Македония, се казва следното:
1. За сърбите България винаги ще остане държава, която забива нож в гърба им. Държава, която е създала омраза между албанци и сърби. България имала прекалено голямо влияние в Македония и това породило преследването на македонците от страна на Югославия между двете световни войни /1919-1941/. Това нещо продължило по инерция и след 1948 година.
2. Българската войска била окупатор, а за някой македонци, поради маргинализирането им между двете световни войни, била възприета като освободител. Българите напуснали Македония през 1944 г. като касапи, извършили клане, независимо от факта, че през 1941 г. са били посрещнати с цветя. Но, въстанието в Македония е започнало истински след пристигането на пратеника на югославския диктатор в Македония през 1943 г. Светозар Вукманович Темпо, а не през 1941 година, /както се твърди официално в Скопие/.
3. Македонският литературен език умишлено се отчуждавал от българския, но най-голяма вина имали властите в София, които извършили три кодификации и пренебрегнали източните диалекти и така отдалечили "двата езика, които били много близки от двете страни на границата в началото на века". Така днес македонецът "едвам разбирал българския език".
4. В България имало повече македонци отколкото в самата Македония. Независимо от официалното твърдение, че ставало въпрос за македонски българи, на практика в страната ни имало "няколкостотин хиляди македонци, а може би и между 1.3 и 1.5 милиона македонци". Това се доказвало с присъдите от съда в Страсбург.
5. Трябвало да се приеме, колкото и трудно да е, факта, че българите участват в "освобождаването" на Скопие от германците през 1944 година.
В края на своя анализ "институтът" се позовава на други "анализатори", които смятат, че решението е във вкарването на "македонците в българската конституция, а българите в македонската".
Трябва да се отбележи, че "всички точки от анализа на международния институт" са вече многократно артикулирани лично от Мицкоски и неговите министри през послединте три месеца, но днес имат нужда от "'чужд научен костюм". I БГНЕС