Тази вечер, 6 ноември, в пространството на галерия "Ракурси" в София официално ще бъде открита изложба на Велико Маринчевски.

Изложбата отново е резултат от творческата работа на автора в Китай и естествено продължение на предишните представяния в галерия „Ракурси“. Творбите са създадени в ателиетата на международната Графична база Гуанлан (Guanlan Printmaking Base) през последните две години. 

Графичните листове представляват диптихи и триптихи с ясно изведени символни форми. Визуалният език е съзерцателен и лаконичен, с нюансна тоналност, създаващи наситена атмосфера на тишина, светлина и дълбочина. Графиките разгръщат съвременно изразяване, резониращо с източните естетика и дзен философия – с пълно присъствие в момента, където формата става медитация. 

Триптихът като формат има дълга традиция и използването му предполага разгърнато време-пространствено повествование. Пълна Луна, Бамбукови стебла, Лунен лъч, Птица, Камък с отражение... Пълнолунието е архетип: пълнота, цялост, светлина, просветление, съзерцание. Тъмният обръч на нощното небе подчертава сиянието ѝ. Цяла творба може да се чете като път на съзнанието от космическо съзерцание към земно присъствие: Луната - източникът на светлина, съвършената форма, духовното.  Бамбукът, лотосът и птицата - животът в потока на времето, срещата с красотата, с прозрението, с мига. Камъкът - заземяване, завършеност и вечност, съзерцание без търсене.

Всеки графичен метод е съзнателно използван според философията на обекта, изграждайки единно пространство от образ и състояние. Плътността на формите, изразени чрез сложността на офорта и акватинтата, се изравнява с празното, равномерно пространство - фонът, отпечатан чрез лекотата на ситопечата. Светъл, топъл, охра-сив – той е едновременно заден план и активно поле на съществуване, което възвишава формите (Празнотата не е липса, а пълнота).

Ограничената палитра (черно, сиво, светла охра) е минимализъм, който не стеснява, а кондензира смисъла, придава плътност, текстура, дълбочина чрез нюанси и пространствена яснота. В изобразеното минимализмът на формите е израз на максимализъм на значението. | БГНЕС