Шотландската гайда е неразделна част от културата и историята на страната, известна с характерния си мощен звук, който е придружавал войниците при десанта им в Северна Франция по време на "Денят Д".

Но този духов инструмент бавно заглъхва. Търсенето намалява, машинно произведените гайди заместват традиционно изработените, а използването им се свежда до предимно церемониални случаи.

В непосредствена близост до историческата Кралска миля на Единбург, която се спуска от внушителния замък на града до двореца Холирудхаус, се намира избледнялата витрина на занаятчийския производител на гайди Kilberry Bagpipes.

Вътре Руари Блек е един от малцината останали майстори в Единбург, които знаят как да изработват инструмента на ръка.

„В Kilberry ние сме едни от последните занаятчии, които произвеждат гайди - със сигурност в Единбург, столицата на Шотландия, но вероятно и в целия свят“, каза Блек пред АФП, докато оформя една тръба със струг.

„Тя има голям звук, ще изпълни стая“, каза Блек, описвайки деветте етапа, които са необходими за изработването на сложния инструмент.

След като тръбите се пробият и оформят, те се оборудват с накрайници, преди да се добавят финалните щрихи и да се настроят компонентите.

Целият процес отнема около една седмица, като майсторите работят върху няколко гайди едновременно.

Според Блек крайният продукт има „наш специфичен звук“. „Стремим да прилагаме тази последователност във всички гайди, за да сме сигурни, че звучат еднакво“.

Всеки ръчно изработен инструмент също така има „свой собствен характер, по отношение на външния вид и усещането“, което го прави привлекателен за клиенти от цял свят, добави той.

В момента на уебсайта на Kilberry времето за чакане за занаятчийска гайда е две години.

„Клиентите идват при нас заради ръчната изработка. Те искат звука, който се стремим да произведем - нещото, с което искаме да бъдем известни“, обясни Блек.

Сред клиентите опитни гайдари, както и начинаещи.

Макар че гайдата е записана в историята на Шотландия преди около 600 години, произходът ѝ остава неясен.

Различните варианти, които се срещат по света, включват българските каба и джура гайда, ирландската гайда, нортумбрийската малка гайда и турския тулум.

В Бретан, Северозападна Франция, оркестърът, наречен багад, се състои от бретонски гайди или биниу и барабани.

Шотландската гайда оказва значително влияние върху военните ритуали на Великобритания и страните от Британската общност.

Всяка година на върха на Кралската миля в Единбург се провеждат поредица от военни музикални изпълнения с големи гайдарски оркестри.

Последната песен, която прозвуча на погребението на кралица Елизабет II през 2022 г., беше „Sleep, Dearie, Sleep“, изпълнена от нейния личен пианист.

Въпреки непреходното си културно значение, традиционно ръчно изработената "хайландска гайда" изчезва. За разлика от Kilberry, повечето други производители вече използват машини.

Въпреки това Блек казва, че е лесно да се различат инструментите - при машинно произведените липсват „ръчно стругованите“ форми и декоративни мотиви, които имат неговите гайди.

Въпреки че имат по-малко работници и изработката на всяка гайда отнема повече време, те „се опитват да поддържат ниска цена, за да могат клиентите все пак да имат ръчно изработен инструмент“, обясни Блек.

Според него някои масово произвеждани гайди могат да бъдат различени и по това, че за накрайниците им се използва имитация на слонова кост.

Занаятчиите се опитват да бъдат по-устойчиви, без да правят компромис с качеството.

За Блек няма алтернатива на ръчното изработване на гайди.

„Запазването на ръчната изработка означава много за мен - това е начинът, по който винаги се е правело. Просто се чувствам прав. Не е хубаво да си един от последните... но е хубаво да продължиш да го правиш“, подчерта той. | БГНЕС, АФП