Относителната победа не гарантира власт. Именно това се очертава в момента в Словения след изборите на 22 март. Макар резултатите да дадоха леко предимство на Движението за свобода на Роберт Голоб с 29 места в новия парламент пред консерваторите от Словенската демократическа партия на Янез Янша с 28 места, последните развития подсказват вероятното формиране на дясно правителство.

Докато победителят Голоб покани останалите партии – с изключение на тази на Янез Янша – на разговори, говорейки за „правителство на националното единство“ и вече разпределяйки бъдещите министерски постове, център-десните и десните партии поеха инициативата. Блок от център-дясно, съставен от избирателната коалиция „Нова Словения“ (NSi), SLS и Fokus (девет места), както и Демократите на Анже Логар (шест места), бързо се формира с подкрепата на популистите от движението Resni.ca на Зоран Стеванович (пет места). Без забавяне тези партии започнаха работа и вече са подготвили закон, който ще позволи на Словения по-бързо да излезе от икономическите трудности, в които е била поставена от екипа на Голоб, за да се справи по-добре с предстоящата криза.

Този център-десен триумвират, който иска да се представя като „лагера на разума и здравия смисъл“, постигна истински майсторски ход.

Наистина, Зоран Стеванович, единственият кандидат, беше избран на 10 април за председател на Народното събрание с 48 гласа, като по този начин се превърна във втората най-важна фигура в страната. Очевидно е, че той се е възползвал от подкрепата на целия десен спектър, докато словенската левица (Движение за свобода, Левица и социалдемократите) или се е въздържала, или е гласувала против.

Роден през 1982 г. в Йесенице, в северната част на страната, Зоран Стеванович има магистърска степен по мениджмънт и е служил повече от десет години като полицай. Според "Поп ТВ", след инцидент, включващ стрелба под влияние на алкохол в железопътното полицейско управление в Любляна през ноември 2001 г., той е преместен в полицията в Радовлица. Според вестник "Дело", през 2011 г. полицията го уволнява по дисциплинарни причини: неподходящо поведение към началник, многократни нарушения на дисциплината и съмнения за употреба на алкохол на работното място. Съд през 2012 г. постановява, че уволнението е било незаконно, но Зоран Стеванович не е възстановен на работа. По време на предизборната си кампания той твърди, че е напуснал полицията по собствено желание.

След това се включва в местната политика в Кран, където няколко пъти се кандидатира за кмет, но без успех. За кратко е член на Словенската национална партия на Змаго Йелинчич, крайно дясна формация, преди да се дистанцира от нея. През 2021 г. основава движението Resni.ca („Истината“) – антиелитна партия, която се позиционира извън традиционното разделение ляво-дясно. Зоран Стеванович става известен на широката публика по време на пандемията от Covid-19, като организира протести срещу санитарните мерки и е много активен в социалните мрежи. Известен със своя директен, политически слабо изграден стил и силното си недоверие към институциите, той олицетворява профила на „дигиталния гражданин“, който не признава традиционните власти и разчита преди всичко на собствената си преценка. Според професора Деян Верчич от Факултета по социални науки Зоран Стеванович може да бъде сравнен с други популистки лидери, излезли от интернет средата, като Бепе Грило в Италия или Иван Вилибор Синчич в Хърватия.

Избирането на Зоран Стеванович начело на парламента бележи впечатляващ възход за този словенски популист, въпреки че още в изборната вечер той изрази силни министерски амбиции, като показа интерес към ресорите вътрешни работи, външни работи или финанси. Много наблюдатели предупреждават: с него Словения въвежда голяма доза непредсказуемост в политическия си живот. Той е известен със своя суверенизъм и критични позиции към Европейския съюз, НАТО и СЗО. Някои изразяват и притеснения заради сръбския му произход и предполагаемите му връзки с различни влиятелни кръгове в Сърбия. За тях не е случайно, че председателят на сръбския парламент Ана Бърнабич му е изпратила веднага поздравления, както и Милорад Додик – бивш президент на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, нито че по време на полагането на клетва пред парламента отвън е било развято руско знаме. 

Очевидно е, че левицата, която засега не разполага с необходимите 46 гласа за управление, не знае как да превърне относителната си победа в реална власт. С избирането на Зоран Стеванович за председател на парламента става повече или по-малко ясно, че следващото правителство ще бъде дясно и много вероятно ще бъде водено от Янез Янша, въпреки че името на Йерней Въртовец, председател на „Нова Словения“, също се обсъжда в рамките на център-десния блок. Все пак нищо не е окончателно решено. Възможни са прехвърляния на депутати и политически пазарлъци. Янез Янша бе министър-председател на Словения три пъти - от 2004 до  2008, от 2012 до 2013 и от 2020 до 2022 година.

Засега десницата обещава това, което много словенци искат да чуят: политика, насочена към намаляване на данъците, увеличаване на покупателната способност и твърда борба с корупцията, която според нея се е разпространила силно „през последните четири години при управлението на Голоб“. В петък, в деня на избора на новия председател на парламента, пред сградата се проведе митинг срещу корупцията. А сред ораторите беше, разбира се, Янез Янша.  Роберт Голоб пък дори не пожела да присъства на общата снимка на депутатите от новия мандат.  I БГНЕС