В българската традиция Йордановден и Ивановден вървят заедно - като два последователни дни, посветени на водата, пречистването и новото начало. Символиката е ясна: старото остава назад, а човек продължава напред по-чист и с по-леко сърце. В този смисъл Ивановден е не само имен ден и повод за празник - той е своеобразна граница между изминалото и онова, което предстои.

По повод 7 януари БГНЕС разговаря с Иван Скипарнов - психолог и психотерапевт от Варна, за смисъла на Ивановден днес, за мъжеството извън клишетата и за това как човек може да започне годината по-леко - отвътре навън.

Според Иван Скипарнов именно тук празникът среща психологията.
„Най-важното нещо, което човек може да остави след себе си, е критиката към самия себе си. Най-често попадам на хора, които прекалено много носят тази тежест", казва той.

Към тази самокритика често се добавят чувство за вина, себеупрекване и други автоагресивни нагласи. По думите му това е товар, който рядко води до нещо градивно.
„Празникът е наистина много добър символ за това - да съумяваме да оставяме някакви неща зад себе си и да продължим чисти и да ни е по-леко на душата. Преди всичко трябва човек да спре да се упреква. Няма нужда да носи това със себе си", споделя психологът.

Ивановден в народните вярвания е и празник на мъжете - на зрелостта, отговорността и мястото в общността. Но как изглежда мъжеството днес, в свят с непрекъснато растящи изисквания?
„Определено да си мъж не означава да си камък. Не означава да си без емоции, без страх и, както се казва жаргонно, да колиш и да бесиш. Това в никакъв случай не означава да си мъж", казва Скипарнов.

Съвременният живот, по думите му, поставя мъжете под постоянен натиск.
„Съвремието е предизвикателно, защото има доста изисквания към нас, мъжете. Не само към мъжете - към хората като цяло и съответно по-специфични към нас мъжете. Трябва да сме успешни кариерно, трябва да изкарваме пари, трябва да сме възпитани, трябва да изглеждаме добре, трябва да се държим добре към жените. Много, много неща, които правят всички тези задачи трудни и балансът между тях също е труден", казва той.

Точно затова, според психолога, съвременният мъж има нужда не от още твърдост, а от повече разбиране към самия себе си.
„Изискванията сами към нас самите се покачват. Съвременният мъж според мен трябва да е толерантен и към себе си, да вярва в себе си и, естествено, да бъде добър", допълва Скипарнов.

„Иван" е сред най-разпространените имена в България, а хората често вярват, че името определя съдбата ни. "Определено това как гледаме на името си до голяма степен допринася и за усещането за нас самите", обяснява той.

"Ако ние не харесваме името си, все едно отхвърляме част от себе си, което определено влияе на нас като личности".

Според Скипарнов решаващото не е самото име, а отношението към него.
„Това как се казваме влияе, но най-вече влияе дали харесваме името си и с какво чувство ние самите го назоваваме и гледаме на него. Това е определящото", казва психологът и признава, че харесва своето име, макар и „че е често срещано".

След празничната еуфория около Коледа и Нова година обаче много хора усещат т.нар. „празничен спад". Януари неслучайно често се определя като един от по-трудните месеци.
„Януари, от статистическа гледна точка, се води един от най-депресивните месеци в годината. След празничните емоции, почивки и всички тези неща, идва един момент, в който отново всичко се връща по старому", казва психологът.

Към това се добавят студът и липсата на светлина, но според него този период може да бъде погледнат и по друг начин.

„Определено се наблюдава някакъв спад, но естествено човек може да погледне под един друг ъгъл на нещата - да се радва на домашния уют, на семейните взаимоотношения, да се затвори в себе си, при което да размишлява над своите идеи и планове за бъдещето. И, живот и здраве, да започне да ги реализира. Началото на годината винаги е мотив ние да започнем наново или нещо ново.", споделя той.

В професията си Иван Скипарнов ежедневно се среща с чуждата болка, но успява да съхрани вътрешния мир. „Смятам и вярвам, че всичко, което правим, е въпрос на цена. Всяко нещо струва друго нещо", казва той.
„Определено моята професия ми дава много. Това, което най-вече ми дава, е усещането, че мога да бъда полезен за някого. Може би е някакво усещане за значимост, но не от тази нарцистична гледна точка, а по-скоро от това, че мога да допринеса дори за един човек животът му да се случва по по-добър начин."

Това усещане за смисъл, по думите му, е силно зареждащо, дори когато професията „си взима своето".
„Самият факт, че се чувствам значим или мога да бъда полезен, е достатъчно зареждащ. Стига човек да прави това, което прави, с любов и желание, то минава с лекота през него", казва Скипарнов.

Тази година Ивановден се пада в средата на седмицата, което вероятно ще отложи празнуването с ден-два.
„Понеже се пада по средата на седмицата, може би ще отложа с един-два дни почерпката си. Но въпреки всичко ще се чувствам добре, защото е празник. Това е идеална възможност, с която мога да си повиша настроението.", казва той.

А какво си пожелава психологът?
„Пожелавам си смирение. Едно от любимите ми качества и то е да съумея да отсявам това, което зависи от мен, и това, което не зависи от мен, и съответно да концентрирам своята енергия върху това, което зависи от мен", завършва Иван Скипарнов. I БГНЕС