Днес ще се сбогуваме с големия български актьор Славчо Пеев, предаде репортер на БГНЕС.

Славчо Пеев почина на 84-годишна възраст на 27 февруари 2024 г. До 2018 г. той бе директор на дупнишкия театър "Невена Коканова", а след това негов главен художествен ръководител.

"Аз съм Славчо Пеев – актьор в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Бил съм и баскетболист, художник, театър-майстор, пиар на футболен отбор, директор на театър (дори на два), баща съм на две деца и дядо на четири внучета. Но винаги съм бил артист, който дори е играл на няколко континента", гласи описанието, което Пеев дава за своите сатирични истории.

Славчо Пеев е роден на 4 април 1939 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1964 г.

Пеев работи в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин, в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1967 –), където е директор до 1989 г. Бил е директор на Българската академия за култура в Рим и на Централния студентски дом на културата.

Актьорската кариера на Пеев включва десетки роли в театъра и над сто на малкия и голям екран. В театъра Пеев дели сцената и с "кралицата на българската комедия" Стоянка Мутафова, с която България се прости през 2019 година. Изиграл е над 70 театрални роли, сред които героите на Стратиев: Иван Андонов - „Римска баня” (1974), Иван Андонов - „Сако от велур” (1976), Виртуоз - „Рейс” (1980), Лекар - „Максималистът” (1984), Директор на театър - „Балкански синдром” (1987). През 2006 г. Светослав Пеев поставя „Римска баня” на сцената на Сатиричния театър.

Измежду филмите с негово участие са „Конникът“ (1964), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „С деца на море“ (1972), „Мисия Лондон“ (2010) и много други.

През 2018 година актьорът бе удостоен с Награда за цялостен принос към хумора и сатирата на името Георги Калоянчев.

Режисьорската му кариера е свързана с театъра и започва през 2006 г. Тогава Пеев поставя „Римска баня“ от Станислав Стратиев в Сатиричния театър. Други режисирани постановки от него са „Две сватби и едно прелюбодеяние“ от Рей Куни и „Таблата“ от Димитрис Кехаидис. /БГНЕС