В България над 65-67% от смъртността е свързана със заболявания на кръвообращението, включително и със сърдечно-съдовите заболявания. Това заяви проф. Мария Миланова във връзка с рисковите фактори и предизвикателствата пред съвременната кардиология. 
Проф. Мария Миланова е началник на Клиниката по кардиология в „Пирогов“. Тя има дългогодишен опит в лечението на сърдечно-съдови заболявания, над 100 научни публикации и активно участва в развитието на българската и европейската кардиология. 
„Острите коронарни синдроми – състояния, при което внезапно се намалява притокът на кръв към сърцето, включително инфаркти, са сред основните причини за това високо ниво както в световен мащаб, така и у нас“, каза проф. Миланова и отбеляза, че България е в челото на негативните класации.
Симптомите най-често се проявяват с гръдна болка, обърна внимание специалистът. „Най-голям шанс за успешен изход и най-ниска смъртност има тогава, когато лечението започне навреме. В кардиологията съществува правилото „времето е мускул“. Оптималното време от постъпването на пациента до извършването на интервенцията е 60 – 120 минути, т.нар. врата – балон“, обясни проф. Миланова. 
Попитана разполага ли България с необходимата инфраструктура за бързо лечение, тя отговори, че вече има катетеризационни лаборатории в цялата страна, което е положително. „Теоретично пациентът би могъл в рамките на час да достигне до болница с ангиографска зала. На практика обаче, много от болните закъсняват – търсят лекарска помощ след часове или дни от появата на симптомите. Така, когато дойдат при нас, лечението е много по-трудно, рискът е по-висок, а смъртността – значително по-голяма“, каза началникът на Клиниката по кардиология в „Пирогов“. 
Много пациенти със симптоми на остър коронарен синдром пристигат със собствен транспорт, което е изключително опасно, коментира проф. Миланова и уточни, че те трябва да бъдат транспортирани със спешна медицинска помощ. По думите ѝ първата среща с лекаря трябва да включва ЕКГ – електрокардиограма, която е основата в диагностиката, като тя трябва да бъде направена до 10-ата минута от началото на болката.
„Заедно с ЕКГ се изследват и маркерите за миокардна некроза – високо чувствителният тропонин. Това се прави при постъпване и отново след два часа. Именно комбинацията от ЕКГ и динамиката на маркерите е в основата на поставянето на диагнозата. Когато се касае за остър коронарен синдром със ST-елевация, пациентът трябва незабавно да бъде насочен към ангиографската зала“, поясни специалистът. 
На въпроса какви са последствията от закъсняла медицинска намеса, проф. Миланова отговори, че при инфаркт настъпва тромбоза и запушване на един от кръвоносните съдове, които хранят сърцето. „Ако не бъде извършена навременна интервенция за отпушване на съда, загиват мускулни клетки и остават трайни увреждания – ниска сърдечна функция, ритъмно-проводни нарушения, сърдечна недостатъчност“, добави тя. 
Интервенционалната кардиология промени коренно протичането на острия коронарен синдром, подчерта началникът на Клиниката по кардиология в „Пирогов“ и допълни, ако днес пациентът дойде навреме и няма трайни увреди от забавяне, на третия или четвъртия ден той може да бъде изписан и да се върне към нормалния си начин на живот. „Колкото по-рано се потърси помощ, толкова по-малка е увреден сърдечният мускул и толкова по-малко са усложненията“, категорична е проф. Миланова. 
Тя посочи, че основният проблем при лечението на инфаркт в България остава забавянето – дали от страна на пациента, който отлага търсенето на помощ, или по веригата на спешната медицинска помощ. „В София, като спешна болница, виждаме, че процентът на пациентите с остър коронарен синдром, докарани с линейка, е много по-нисък от очакваното. Повечето идват със собствен транспорт или придружени от близки, а често са лекувани няколко дни у дома. Това закъснение е изключително рисков фактор за тежки последици“, каза още специалистът. | БГНЕС