Проф. Иля Прокопов: В последните десетилетия сме абсолютен фаворит по производство на фалшификати

Българските фалшификатори могат да фалшифицират цели комплекси, в които има неща, които не струват почти нищо

В последните две до три десетилетия ние сме абсолютен фаворит по производство на фалшификати, говорим за монети и предмети, които са ценни благородни метали, а и неблагородни. Изобщо имаме школи, така сме ги кръстили ателиета, школи, но кое е най-важното - кой може да произведе фалшификати, този на когото не му пречат и който може да извади оригинали, за да гледа. Теренът на България позволява всеки, който реши да се прави на археолог, да си намери нещо. Това заяви в интервю за БГНЕС проф. дин Иля Прокопов.

Ако беше преди 10 години щях да ви кажа, че най- фалшифицираните монети са най-скъпите, най-ценните, тези, които ще донесат големи печалби, но сега ще ви кажа, че за да прикрият дейността си и българските фалшификатори могат да фалшифицират цели комплекси, в които има неща, които не струват почти нищо, а те са онзи фон, който легитимира другото нещо, което може да доведе до измами в големи количества. Вече е детска приказка и така нареченото черноморско съкровище и което беше първият голям срам за България, тъй като наши дилъри си позволиха да продадат на сериозни американски компании фалшиви монети на Аполония, говорим за сребърни монети от V-IV век, след което последва много сериозен ответ, но срамът остана за България, подчерта проф. Прокопов.

Процесът по автентификацията е много силно ерозирал и неща, които лелеят колекционерите за тях нашите им ги предоставят по начин, по който те не могат да бъдат идентифицирани или поне не може да бъде проведена автентификацията, тоест не може да се установи нещо фалшиво ли е или не е фалшиво без да се вложат огромни ресурси. Да всичко може вече да се покаже със съвременните методи на високи технологии, но това мога да си го позволяват само единици, посочи професорът.

Той уточни, че пазар на фалшиви монети в България почти няма, тука вече няма кой да бъде излъган и този процес мина с много бързо направените пари в първите години на прехода. Преди 10 години се появиха една групи азиатски дилъри, които изкупиха всичко и то потъна нейде, нейде. След 1000 години този проблем, който най-много ни вълнува е къде ще попаднат и как ще бъдат интерпретирани в науката, защото има проблеми, които водят до сериозни международни спорове дали този цар го е имало тук или там и дали това племе го е имало. Нашата идея с професор Диляна Ботева, е да алармираме, да създадем някаква вибрация, някаква турбуленция да се случи, нещо да започне да се променя, за това създадохме мрежата за фалшификатите на монети в света, превенцията. Ние се опитваме с колеги от всички континенти да алармираме, да посочим къде са и как са, но не само да говорим, че някъде има фалшификати, а в съответни професионални портали да качим едно към едно информацията с данни, с илюстрации и прочие, коментира проф. Прокопов.

Той добави, че държавата не обръща внимание. Никой не може да обърне внимание, защото самото законодателство не е променено, ние в закона за културното наследство нямаме термин фалшификат, заяви проф. Прокопов.

Попитан какво е нивото на нумизматиката в момента в България, професорът отговори, че преди е било добро - десетки хиляди хора в страната и техните семейства се интересуваха, правиха се изложби за всички поводи и имаше активност, имаше радост, а сега можем да кажем, че това е нещо, което почти е затихнало и вече няма това обществено значение, заяви още проф. Прокопов. | БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон