Българската държава трябва да има политика в подкрепа на авиацията с акцент върху безпилотните летателни апарати. България трябва да участва в производството на авиационна техника, която да служи на държавата ни. 

Това заяви в интервю за БГНЕС професор Димитър Недялков, военен летец-пилот първи клас. Той е автор на книгата „Българската авиация и космонавтика в епохата на Студената война“, която беше представена в Централния военен клуб в София.

В периода от 1944 до 1990 г. българската авиация преминава през три етапа. 

„Този период обхваща 40% от общата история на българската авиация“, обясни проф. Недялков. 

Първият етап е най-трудният, когато се извършва трансформацията й, която от род войска се превръща във вид въоръжени сили. „За съжаление, това се случва за сметка на отстраняването на по-голямата част от така наречените царски офицери. Това струва изключително скъпо като развитие, тъй като е свързано и с немалко авиационни катастрофи, които са следствие от тази трансформация“, заяви проф. Недялков. 

Първият етап е периодът на витловата авиация. От 1951 г. започва етапът на внедряването на реактивната авиация в редовете на българската армия и това е етапът, в който много бързо се развива гражданската и спортната авиация. „Той продължава до 1966 г. Витловите самолети отпадат от състава на ВВС. Най-интензивният период на развитие е между 1966 и 1990 г., с особен акцент върху периода между 1975 и 1990 г., когато наистина са може би най-мащабните трансформационни процеси както във военната, така и в гражданската авиация в България“, каза проф. Недялков.

През периода на Студената война България се намира на първа линия. Страната ни граничи с Гърция и Турция, които от 1952 г. са членове на НАТО, но освен тях изключително враждебна по това време е и политиката на Югославия под водачеството на диктатора Тито. „Понякога не трябва да правим разлика между Гърция, Турция и Югославия. В средата на 50-те години на миналия век те имат общ щаб, който трябва да координира съвместни действия срещу българската държава“, отбеляза проф. Недялков.

Реалната заплаха от тези три наши съседки принуждава София още през 50-те години да създаде мощна бойна авиация в състава на 7 дивизии с над 800 бойни и поддържащи летателни апарати. Нейната боеспособност е високо оценена от анализите на НАТО по онова време.

„Освен тази многочисленост, ние се отличаваме и в качествено отношение, тъй като самолети от типа на МиГ-15, МиГ-15БИС, ударни и разузнавателни самолети от типа на Ил-28 като боен потенциал в определен момент нямат еквиваленти в нито една от съседните държави. От този момент нататък общо взето поддържаме този статут на най-бързо модернизиращата се военно-авиационна система. Паралелно с военната авиация много бързо се развива гражданската и специализираната авиация, а нейна начална база е била и спортната авиация, която също изключително бързо се развива“, посочи изследователят. 

През този период в България се развива и самолетостроенето. Между 1947 и 1954 г. произвеждаме над 300 много добри учебни самолета ЛАЗ-7 в две модификации, които са част както от спортната, така и от учебната военна авиация. „След влизането ни във Варшавския договор на България е отказано да продължи да развива тези способности, което е удар за държавата“, подчерта проф. Недялков.

Най-разпространеният самолет за всички времена в българската авиация е МиГ-21 – една изключителна машина. От нея внасяме 226 летателни апарата. Тя е най-масовият свръхзвуков реактивен самолет. Произведени от него са над 10 000 броя в различни модификации. На този самолет загиват и най-много български авиатори. 66 български военни пилоти губят живота си в периода от 1963 г. до снемането му от въоръжение след 2000 г. 

Други масово закупувани самолети са МиГ-15 и МиГ-17, от витловите самолети – Ил-10. Това е щурмови самолет, който е на въоръжение между 1952 и 1957 г. „Закупуваме над 120 летателни апарата от тези самолети. От по-съвременните бойни самолети – това са МиГ-23, от които са закупени 95 в различни модификации, и следват останалите: Су-25 – 40 броя, вертолети Ми-24 – 44 броя“, разказа изследователят.

Общо за този период в България попадат към 2500 летателни апарата от всички видове и модификации, като най-интензивният период по отношение на бойната ни авиация е между 1975 и 1990 г. „В рамките на 15 години и в рамките на това мащабно превъоръжаване българските ВВС закупуват над 400 летателни апарата от различни модели“, уточни проф. Недялков.

В момента ВВС са на етап търсене и трансформация, тъй като военните конфликти в света налагат съвсем различни матрици по отношение на стратегията за развитие и оперативното използване на ВВС. Според проф. Недялков основният опит, който можем да почерпим от миналото е свързан с развитието на безпилотната авиация, където сме имали значителни успехи. „Държави, които ни дишаха във врата в миналото, сега ни изпреварват“, каза със съжаление ученият и призова държавата да насърчава и подкрепя българския бизнес да развива такива технологии. Това ще ни позволи като член на НАТО да изпълняваме качествено своите мисии и задачи. І БГНЕС