Това заяви пред БГНЕС проф. Любомир Спасов - декан на Медицински университет в СУ, и бивш директор на болница "Лозенец".

„Предизвикателствата пред педиатрията са първо добрата реализация, защото младите хора, когато завършат медицина, искат да работят в специалност, която носи удовлетворение, която носи радост и в никакъв случай заплащането не е основният момент, който определя насоката им към дадена специалност“, смята проф. Любомир Спасов.

Той подчерта, че в самата реализация е необходимо не само да контактуваш с пациентите, но и да работиш в добра среда. „Всяка система има два компонента. Единият е човешкият фактор, другият е материалната база. За да съществуват и да работят тези два компонента, те трябва да бъдат като скачени съдове, т.е. да бъдат на едно ниво“, поясни професорът.

Той подчерта, че една бъдеще детска болница сама по себе си не може да функционира без добре подготвени кадри: „Затова изпълнителната и законодателната власт трябва да се насочат към привличането на младите специалисти, които завършат специалност педиатрия, а затова те трябва да бъдат убедени, че ще получат удовлетворение от своята работа”.

Проф. Спасов припомни, че подготовката на кадри отнеме години. „Ако отсега започнем да подготвяме педиатри, поради недостатъчния брой в момента, резултатите ще бъдат налични след може би 7-10 години. Това не може да стане веднага и затова трябва да има определена политика именно към удовлетворение от професията”, каза експертът.

За да се привлекат желаещи да специализират педиатрия, трябва да бъдат взети мерки още от студентската скамейка. „Трябва да има стипендия за колеги, които се ориентират към тази специалност“, препоръча проф. Спасов.

Той обясни, че една болница няма да реши всичките проблеми на педиатрията и на здравеопазването, а ще трябва да има наистина стандарт в сектора, който да бъде равносилен за цялата държава. Дори бъдещият парламент да приеме съответните законодателни мерки, резултатите ще се видят след 7-8 години: „По-бързо няма как да стане“. Подготовката на един специалист започва с влизането му в Медицинския университет, преминава през следването и на практика усилията продължават през целия живота, така че е необходима дългосрочна програма, която да се следва.

Той е категоричен, че се нуждаем от национална доктрина в здравеопазването и образованието, която да дава отговор на въпроса какво ще се прави след 10 години и която да стъпва на предходните постижения. „Трябва да има национална стратегия, първо в областта на образованието, а след това и в областта на здравеопазването. Това са национални приоритети. Те трябва да бъдат ясни за 20 години напред и да се следват стъпка по стъпка. Всяка власт, която идва, да следва следващата стъпка, а да не се почне отново“, заяви проф. Спасов. І БГНЕС