В деня, когато Православната църква светло и тържествено възпоменава Преображение Господне, избухва втората част от Илинденско-Преображенското въстание, това в Източна Тракия. То е съществената втора част, целяща да разцепи османската войска на две и да покаже обединението на българите от Албанските планини до Странджа, борещи се за свобода.

Преображенското въстание е въоръжено въстание на българското население в Източна Тракия (Одринския вилает на Османската империя), организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). То избухва на 6 август (19 август по нов стил) 1903 година.

Основната цел на въстанието е освобождението на българите в Тракия от османската власт и присъединяването им към България. Преображенското въстание е подготвяно внимателно от ВМОРО в районите на Странджа, като водеща роля играят революционери като Михаил Герджиков и Лазар Маджаров. Свикан е конгрес на Петрова нива, на който присъстват над 300 делегати. За председател на конгреса е избран Васил Пасков, а за секретар Христо Силянов. Взето е решение за избухването на въстание в Странджа. Избран е главен щаб на въстанието в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов.

В първите дни въстаниците успяват да овладеят няколко селища, включително Василико (днешно Царево), Ахтопол и Бродилово. В тези райони въстаниците установяват свое самоуправление — известната Странджанска република. Тежки сражения се водят при Малко Търново. За кратко време там се изграждат революционни управления, формират се чети за отбрана и се организира снабдяване с храна и оръжие.

Дейността на въстаниците в повечето случаи се състои в засади по пътищата, нападения над малки османски гарнизони, разрушаване на пътища, мостове и телеграфни линии. Тактиката им е да удрят бързо и да се оттеглят в планините, използвайки добре познатия им терен. Четите на ВМОРО в странджанския район са били известни като „смъртни дружини“.

„Бомби трещат, куршум пищи –

цяла Странджа веч ечи,

тиранинът е уплашен

от геройската борба.

Няма вече плахи роби,

има горди юнаци!“

Това е част от песента „Ясен месец“, написана като въстанически марш от войводата и деец на ВМОРО Яни Попов. Текстът много бързо става популярен и песента се превръща в химн на Странджа и тракийските революционери.

Въстанието е потушено с жестокост от османската армия както в Източна Тракия, така и в Македония. Населението е подложено на масови репресии, множество села са опожарени, а хиляди българи са убити или принудени да търсят спасение в България като бежанци.

Макар и потушено, Преображенското въстание остава ярък символ на борбата за национално освобождение и саможертвата на тракийските българи. То разкрива пред света трагедията на българското население в Османската империя и засилва международното внимание към така наречения „български въпрос“.

Преображенското въстание и героичният подвиг на тракийци са поредният пример за устрема към свобода на българите в етническите територии на родината. Илинденско-Преображенското въстание остава най-голямото българско въстание в новата ни история и един от най-героичните и славни примери за стремеж към обединение, свобода и възтържествуване на българщината. | БГНЕС