Имаме чувството, че процесът се билатерализира, а ние сме жертва на тормоз, упражняван от държава членка на ЕС на принципа: „ние сме вътре, вие сте вън, ако искате да сте вътре, трябва да приемете нашите условия, в противен случай ще останете отвън“. А тези условия нямат нищо общо с Копенхагенските критерии.

Това заяви северномакедонският премиер на съвместна пресконференция с канцлерът на Австрия Кристиан Щокер.

В отговор на въпрос „какво възнамерява да направи македонското правителство за деблокиране на процеса на разширяване с оглед на двустранните пречки, особено сега, когато в България се проведоха парламентарни избори“, той каза:

„Нашата позиция е много ясна - ние сме готови като правителство да седнем с нашите съседи и да разговаряме за преодоляване на този проблем, но за нас са по-важни гаранциите, които трябва да получим и очакваме от Европейския съвет за нашата македонска идентичност, че няма да има допълнителни двустранни въпроси, които някой отново да отвори. И трето - какво правим с македонската общност, която, за съжаление, в България не може да създаде неправителствена организация, камо ли нещо повече, въпреки че Европейският съд по правата на човека е постановил най-малко 14 решения, с които се иска от България да позволи поне регистрирането на неправителствени организации“.

„Нашата позиция като правителство е ясна - бъдещето на страната е в рамките на ЕС и тук нямаме никаква дилема. Но какво е онова, което разочарова македонските граждани и прави европейското бъдеще на Македония несигурно? Това е процесът на билатерализиране на присъединителните преговори, който усещаме като изключително тежък и обезсърчителен за нас. Ние започнахме този процес преди 26 години, когато подписахме Споразумението за стабилизиране и асоцииране, преди 21 години официално станахме кандидати, а от 2009 г. получихме първия положителен доклад на Европейската комисия за започване на преговори. За съжаление, заради двустранните въпроси този процес за нас се превърна в безкрайна история. Междувременно сменихме знамето си, сменихме банкнотите си, няколко пъти променяхме Конституцията, а накрая сменихме и конституционното име. Нима има втори пример в Европа, който поне приблизително да може да каже, че е направил нещо като нас в името на европейската интеграция? Втори такъв пример няма. И сега от нас отново се иска промяна на Конституцията“, допълни премиерът на Северна Македония.

БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, което е одобрено от всички страни-членки на ЕС. Според Преговорната рамка за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония също така трябва да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Генчовска и Османи преди три години постановява, че Скопие изразява съгласие следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и два члена от своята Конституция. В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента, че нищо от нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България. Протоколът също така предвижда противодействие на говора на омразата срещу българите и България, който се ползва с огромна институционална и медийна подкрепа, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите. | БГНЕС