Според глобално проучване свръхуловът води до изчезване на акулите от кораловите рифове, като опасността за тези морски хищници е много по-голяма, отколкото се смяташе досега.

Това е от значение за хората, защото тези видове управляват своите морски екосистеми, поддържайки деликатно балансирани хранителни вериги, на които разчитат стотици милиони хора.

Изследването, публикувано в списание Science, е резултат от проекта Global FinPrint, в рамките на който са събрани повече от 22 000 часа видеоматериали от рифове в Африка, Близкия изток, Азия, Австралия и Америка.

Екипът от над 100 учени установи, че пет от най-разпространените видове акули в кораловите рифове - сива рифова акула, акула дойка, карибска рифова акула, черна рифова акула и бяла рифова акула - са намалели със 70 до 60 %.

Данните за изчерпването на популациите са получени от компютърен модел, който изчислява как би изглеждал броят на акулите без човешкия фактор.

Акулите напълно отсъстват в 14 % от рифовете, в които преди това са били регистрирани.

Водещият автор Колин Симфендорфер от Университета "Джеймс Кук" и Университета на Тасмания заяви пред АФП, че преди проучването не се е смятало, че акулите от кораловите рифове - за разлика от по-големите им братовчеди, които живеят в дълбоките океани - се справят зле.

"Но когато седнахме и разгледахме общите резултати, те бяха доста смайващи", каза той.

Откритията ще помогнат за актуализиране на червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN), като повече видове ще получат статут на "застрашени" - важна стъпка към действия за опазване на природата.

Симпфендорфер добави, че преобладаващият фактор за намаляването на популацията е прекомерният риболов, както на акули заради техните перки и месо, така и неволното им убиване.

Що се отнася до въздействията, загубата на акули предизвиква вълнообразни ефекти надолу по хранителната верига.

Броят на жертвите, с които се хранят, се увеличава, но на следващото ниво намалява и т.н. - създават се непредвидими смущения, които застрашават продоволствената сигурност на хората.

Рифовите акули също така държат под контрол растителноядните животни, казва Симфендорфер. Когато растителноядните животни станат по-разпространени, те изяждат повече водорасли, които задържат въглерода за използване във фотосинтезата.

"Поглъщането на въглерод в кораловите рифове без акули е много по-ниско, отколкото в рифовете с акули", каза той, което означава, че има въздействие върху глобалното затопляне.

Финансирането на проекта е осигурено от семейната фондация "Пол Г. Алън", която е отговорна за Голямото преброяване на слоновете - панафриканско въздушно проучване на най-големите сухоземни животни на Земята.

При изследването на акулите учените използват дистанционни подводни видеостанции с примамка (BRUVS), за да привличат и наблюдават акулите при разполагането им с продължителност един час.

Общо те са изследвали 391 коралови рифа в 67 страни и територии, като са използвали 22 756 камери - генерирайки необработено видео за три години.

Рифовете с по-здрави популации обикновено се намират в страни с високи доходи, по-строги правила и по-високи нива на демократично участие, докато в страните с по-ниски доходи резултатите обикновено са по-лоши.

Екипът обаче открива и някои "места на надеждата" в развиващите се страни, като остров Сипадан в Малайзия и рифа Лайтхаус в Белиз.

"В тях и около тях нещата са доста изтощени, но в тези райони, където има силни МЗП (морски защитени територии) и наистина добри начини за прилагането им, има стабилни популации на акули", казва съавторът Майкъл Хейтаус от Международния университет във Флорида.

Според него това дава надежда, че силно изтощените райони могат да бъдат заселени отново, стига да е запазена изходната популация и да се спазват внимателни програми за управление. /БГНЕС