Председателят на ЕЦБ прогнозира спад на инфлацията до 2% през 2025 г.

Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард похвали „забележителното“ свиване на инфлацията при минимална загуба на работни места. Тя прогнозира, че инфлацията ще достигне целта от 2% до 2025 г. Въпреки това Лагард предупреди, че все още съществуват значителни несигурности, съобщи „Евронюз“.

„Рядко се случва да се избегне значително влошаване на безработицата, когато централните банки повишават лихвените проценти в отговор на високите цени на енергията“, заяви Лагард.

Въпреки това председателят на ЕЦБ предупреди, че „несигурността пред нас все още е дълбока“, тъй като световната икономика в момента е изправена пред „трансформационни промени“.

Лагард направи тези коментари по време на основната си реч на лекцията „Централно банкиране 2024“ на Мишел Камдесю, организирана от Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон. В изказването си Лагард подчерта необходимостта от адаптивна парична политика в епоха на структурни промени. 

Ефективност на паричната политика в зависимост от развитието на икономиката

В речта си ръководителят на ЕЦБ очерта огромните предизвикателства, пред които е изправена световната икономика през последните години.

„Преди четири години се сблъскахме с най-тежката пандемия от 20-те години на миналия век насам, с най-тежкия конфликт в Европа от 40-те години на миналия век насам и с най-тежкия енергиен шок от 70-те години на миналия век насам“, каза тя.

Лагард обясни, че шоковете са променили из основи икономическия пейзаж и са усложнили трансмисията на паричната политика. 

Тя призна, че ясно дефинираните инфлационни цели, гъвкавите инструменти на политиката и аналитичните рамки, способни да оценяват и реагират на икономическите промени, са позволили на паричната политика да възстанови ценовата стабилност, без да налага прекомерни разходи на икономиката.

„Стратегиите ни в областта на паричната политика се оказаха ефективни, като смекчиха компромисите между инфлацията и заетостта“, заяви Лагард. 

Структурни икономически промени: Паралели между 20-те години на миналия век и 2020-те години

Като направи исторически паралели, Лагард посочи поразителни прилики между икономиката след Първата световна война през 20-те години на ХХ век и настоящото десетилетие.

И в двата периода се наблюдаваха неуспехи в интеграцията на световната търговия, съчетани с напредък в технологичния прогрес. Въпреки това Лагард призна, че днешните предизвикателства - като изменението на климата и застаряването на населението - са уникални за нашето време.

През 20-те години на миналия век крахът на Pax Britannica и възходът на икономическия национализъм доведоха до рязко фрагментиране на световната икономика.

Търговията като дял от БВП рязко спадна, което допринесе за дефлация и икономическа нестабилност. В същото време бързият технологичен напредък, като например появата на конвейера и двигателя с вътрешно горене, повиши производителността, но също така подхрани спекулативните балони, чиято кулминация беше сривът на фондовата борса през 1929 г.

Лагард вижда подобна фрагментация и днес, когато глобалните вериги за създаване на стойност се преструктурират.

Както Европа, така и САЩ диверсифицират източниците си на доставки, като много фирми възприемат стратегии за близко разполагане, за да намалят уязвимостта на глобалните вериги за доставки.

Успоредно с това технологичният напредък в областта на изкуствения интелект (ИИ) и финтех преоформя индустриите, предлагайки по-бърз и по-евтин достъп до кредити, като същевременно поставя нови предизвикателства пред трансмисията на паричната политика.

В перспектива: Необходимост от гъвкавост и адаптация

В заключение председателят на ЕЦБ подчерта значението на адаптивността в паричната политика, тъй като световната икономика продължава да се развива. Предстоящият преглед на стратегията на ЕЦБ за 2025 г. ще се съсредоточи върху разбирането на дългосрочните структурни промени в постпазарния свят със специален акцент върху това как тези промени влияят върху трансмисията на паричната политика.
Изкуственият интелект (ИИ) и машинното обучение ще играят решаваща роля за усъвършенстване на моделите за прогнозиране, особено за прогнозиране на инфлацията.

Лагард подчерта, че паричната политика трябва да остане динамична, за да е в крак с променящия се свят.
Макар че основните цели на паричната политика - особено ценовата стабилност - остават непроменени, централните банки трябва да останат гъвкави, приспособявайки се към реалностите на бързо трансформиращата се глобална икономика. | БГНЕС 

Последвайте ни и в google news бутон