България настъпва в Южна Сърбия с хиляди граждани, които получават българско гражданство. 

Това се казва в „анализ“ на сръбския информационен портал „Niške Vesti“, без да бъде уточнено, че кандидатите са доказали българските си корени и са декларирали българско самосъзнание, предаде БГНЕС.

„Между 5 000 и 8 000 граждани на Сърбия имат български паспорт. Само през последните две години над 2 000 души от Сърбия са станали и български граждани. Това все още е малко число – но расте. И най-важното: България вече не ги отчита в статистиката като сърби.“, се казва в коментара.

Изразено е опасение, че България вече възприема тези хора като част от диаспората, а в официални документи и пред международни институции българската държава един ден може да заяви, че „в Южна Сърбия живеят десетки хиляди българи и че това е българско културно пространство и историческа отговорност“.

Авторът припомня: „Същото вече се случи – в Северна Македония. Там над 120 000 граждани са получили български паспорт. Без медийна шумотевица. Без скандали. Само опашки пред консулството. Това не е политическа конспирация, а политически аргумент“.

БГНЕС припомня, че Белград използва термина „Южна Сърбия“ и по отношение територията на днешна Северна Македония.

„На пръв поглед – легитимно право на всеки гражданин да търси по-добра възможност. На втори поглед – тревога. Всяка държава трябва да се запита: какво означава, когато нейните граждани масово получават гражданство на друга страна, а продължават да живеят, работят и гласуват тук? Паспортът не е само средство за пътуване. Той е основа на международното право, на идентичността и на потенциални териториални и културни претенции. И най-важното – това е информация, която се вписва в официалните регистри. Когато настъпи криза, когато в Съвета на Европа се обсъждат малцинства, когато се изготвя нов бюджет за трансгранично сътрудничество – числата се превръщат в инструменти. Инструменти на политиката. А ние? Ние мълчим. Защото „става дума за работа“. Защото „няма да се случи нищо“. Защото „важно е да заминеш някъде“.
Забравяме, че историята често не пита как нещо е започнало – а какво е заварила“, пише още „Niške Vesti“.

Медията призовава в Сърбия да се открие обществен дебат за това „какво означава колективна промяна на идентичността без каквато и да било обществена дискусия“: „Ако пренебрегнем това, след 10, 20 или 30 години някой може наистина да каже: „Там живеят 50 000 българи. Това е наша територия. Наш интерес. Наша историческа отговорност.“ И няма да има значение, че те са били сърби. Че са говорили на сръбски, живели в Ниш. Значение ще има какво пише в паспорта. И колко от нас са мълчали“. | БГНЕС