Повишаването на въглеродния диоксид (CO2) в атмосферата на Земята е доловимо и измеримо в кръвта на хората, сочи ново проучване.

Въз основа на здравни данни от 20 години от база данни за населението на САЩ, учени са открили промени в кръвната химия, които според тях съответстват на по-голямото излагане на CO2, съобщи Science Alert.

Все още това не е опасно, но ако тенденцията продължи, някои стойности на кръвната химия биха могли да се доближат до границата на днешния приемлив здравословен диапазон около 2076 г., според моделите на изследователите.

„Това, което наблюдаваме, е постепенна промяна в химичния състав на кръвта, която отразява повишаването на въглеродния диоксид в атмосферата, което води до климатични промени“, казва респираторният физиолог Александър Ларкомб от Университета Къртин в Австралия.

„Ако настоящите тенденции продължат, моделите показват, че средните нива на бикарбонат могат да се доближат до горната граница на здравословен диапазон в рамките на 50 години. Нивата на калций и фосфор също могат да достигнат долната граница на здравословния диапазон по-късно през този век“, обясни той.

Според фосилните данни нивата на CO2 в атмосферата на Земята са останали относително стабилни през поне 150 000-годишната история на Homo sapiens, колебаейки се около 280 до 300 части на милион (ppm). През последните десетилетия те са се повишили драстично, от около 369 ppm през 2000 г. до около 420 ppm днес.

В човешката кръв CO2 се превръща в бикарбонат. При нормални концентрации това съединение е полезно, като помага на организма да поддържа здравословни нива на pH. Ларкомб и неговият колега, пенсионираният геолог Фил Биървърт, свързан с Австралийския национален университет, теоретизират, че бикарбонатът може да служи и като индикатор за нивата на атмосферния CO2.

Те анализирали данните за кръвната химия от Националното проучване за здравето и храненето в САЩ (NHANES), което събира проби от около 7000 американци на всеки две години между 1999 и 2020 г., за да измерят промяната в нивата на бикарбонат в кръвта на населението.

Резултатите показват, че средната концентрация на бикарбонат в кръвта се е повишила от 23,8 на 25,3 милиеквивалента на литър – увеличение от около 7%, или 0,34% на година. Това е успоредно с повишението на CO2 през същия период, отбелязват изследователите.

Междувременно нивата на калций и фосфор в изследваната група показали обратна тенденция, като калцият е спаднал с 2%, а фосфорът – с 7%.

Това може да е свързано с факта, че когато въглеродният диоксид се разтваря в кръвния поток, той променя киселинно-алкалния баланс в организма. За да поддържат pH на кръвта в тесния диапазон на здравето, бъбреците запазват бикарбоната – буферираща молекула, която помага за неутрализиране на излишната киселинност. Костите също могат да буферират киселината чрез обмен на минерали като калций и фосфор.

В момента тези промени са малки и са в рамките на допустимия диапазон за организма. Въпреки това, паралелното повишение е поразително. Ако изследователите са прави, с течение на времето може да наблюдаваме физиологични промени на ниво популация.

„Всъщност мисля, че това, което наблюдаваме, се дължи на факта, че телата ни не се адаптират. Изглежда, че сме адаптирани към диапазон на CO2 във въздуха, който вероятно вече е надвишен“, каза Биървърт.

„Нормалният диапазон поддържа деликатно равновесие между количеството CO2 във въздуха, pH на кръвта, честотата на дишане и нивата на бикарбонат в кръвта. Тъй като CO2 във въздуха сега е по-висок отколкото някога е бил, изглежда, че той се натрупва в телата ни. Може би никога няма да успеем да се адаптираме, затова е жизненоважно да ограничим нивата на CO2 в атмосферата“, добави той.

Изследването е публикувано в Air Quality, Atmosphere & Health. | БГНЕС