Светът на медиите загуби една от най-влиятелните си и визионерски фигури. На 88-годишна възраст почина германският медиен магнат Аксел Ганц — създател на издателската империя Prisma и архитект на някои от най-успешните списания във Франция, сред които Géo, Femme actuelle, Capital, Voici и Gala. Тъжната вест съобщи неговото семейство.
Професионалният път на Аксел Ганц започва през 60-те години на миналия век като журналист в германския ежедневник Badische Zeitung, след което става парижки кореспондент на седмичника Bunte. През 1978 г. поставя началото на истинска революция във френското печатно слово, основавайки Prisma Presse, сега част от медийната карта на Европа.
Под неговото ръководство издателството не просто пуска на пазара култови заглавия като Géo, Femме actuelle, Capital и VSD, но и изгражда изцяло нов стандарт в гланцовата преса, съчетаващ висока журналистическа култура с масов пазарен успех. През последните десетилетия Ганц бе пряк свидетел на фундаменталните трансформации и тежкия натиск, който дигиталната революция и интернет оказваха върху традиционния бизнес модел на пресата.
Кончината на легендарния издател идва в момент на дълбока пренастройка за създадената от него империя. През 2020 г. групата Prisma бе продадена от германския гигант Bertelsmann на медийния конгломерат Vivendi, контролиран от милиардера Венсан Болоре. В момента компанията преминава през преструктуриране и съкращения, отбелязвайки края на една романтична и златна ера в европейската печатна журналистика, чийто символ бе именно Аксел Ганц.
Новината за кончината на Аксел Ганц отекна с широк отзвук и в родната му Германия, където водещите медийни аналитици и издателски гиганти рамкираха житейския му път като класически пример за германски визионерски феномен, прекроил европейския печатен пазар. В германските медийни среди Ганц бе признат за емблематична фигура. Германецът, който научи французите как да правят модерна и печеливша гланцова преса. Анализатори отбелязват, че неговата стратегия в Gruner + Jahr(филиалът на Bertelsmann, през който бе изградена групата Prisma) се превърна в учебникарски модел за международна медийна разширителна политика, съчетаваща германска финансова дисциплина и прецизно познаване на психологията на френския читател.
Аксел Ганц бе известен с прякора си „Хартиеният тигър“. Смъртта му на 88-годишна възраст символично маркира завършека на „златния век“ на печатната журналистика — епоха, белязана от милионни тиражи, преди пълната трансформация и преминаването на медийното му наследство в ръцете на корпоративни конгломерати като Vivendi. I БГНЕС