Обеците, които актрисата Зендая носеше на премиерата в Лондон на филма „Одисея“ на Кристофър Нолан, предизвикаха дебат за използването на древни артефакти в луксозната мода.

Според лондонския търговец Barron London бижуто включва две златни медальонни пластини от периода Зивие в Иран, датирани отпреди около 3000 години. По-късно британският бижутер Глен Спиро ги е вградил в съвременна златна конструкция, инкрустирана с диаманти.

Зендая се появи в стилистика, вдъхновена от ролята ѝ на богинята Атина - част от т.нар. „method dressing“, при който облеклото и аксесоарите препращат към героя или света на филма.

Използването на древните ирански предмети обаче постави въпроси за съдбата на археологически находки, превърнати в модерни луксозни аксесоари.

Пластините се свързват със съкровището от Зивие - археологически комплекс в Иран, известен със златните, сребърните и слоновокостните си предмети. Не е ясно по какъв път артефактите са напуснали Иран и са попаднали в частни колекции, преди да бъдат придобити от лондонски търговец.

Историци и експерти по културно наследство отбелязват, че произходът на подобни предмети е от ключово значение за установяване на тяхната законна собственост и начина, по който са били изнесени от страната си.

Според анализатори вплитането на археологически артефакти в съвременни бижута променя начина, по който те се възприемат - от свидетелства за древни цивилизации те се превръщат в елемент от модната индустрия и рекламата на луксозни марки.

Случаят повдига и въпроса за смесването на различни културни традиции. Макар визията на Зендая да е вдъхновена от древногръцката митология, използваните златни пластини произхождат от древен Иран, което според критиците заличава историческите различия между отделните цивилизации в името на атрактивната визия.

Дебатът надхвърля конкретния случай и отново насочва вниманието към международната търговия с антики, частните колекции и превръщането на културното наследство в луксозни стоки. | БГНЕС