Пушенето на цигари е дълбоко вкоренено в Северна Македония. Задимените кафенета са по-скоро правило, отколкото изключение в страна, където тютюнът е сред основните земеделски култури, а тютюнопушенето е една от водещите причини за смъртност. Пет дни след Нова година Министерството на здравеопазването публикува проект за изменения в Закона за защита от тютюнопушенето, което отново разпали интензивен обществен дебат.

При приемане на предложените промени ще бъдат въведени строги правила за местата, на които е разрешена употребата на цигари и други никотинови продукти, с високи глоби при нарушения. В заведенията за хранене пушенето ще бъде позволено единствено на напълно открити тераси без прегради. Забрана ще важи за всички обществени сгради, зоните около детски градини, училища и лечебни заведения, както и за частни автомобили, когато в тях има деца. Мерките ще обхващат и електронните цигари.

Проектът предвижда още пълна забрана за реклама и промоция на тютюневи изделия, както и за спонсориране от страна на тютюневата индустрия на културни и развлекателни събития, включително кампании за информираност. Законът е планиран да влезе в сила на 1 март и предвижда глоби от 150 до 300 евро за физически лица и от 2000 до 5000 евро за юридически лица в зависимост от техния размер.

Здравният аргумент

Министерството на здравеопазването посочва, че основната цел е засилване на защитата на общественото здраве и превенция на употребата на тютюн, особено сред децата и младите хора. „Посланието е ясно – системата помага на пушачите да се откажат, без да ги стигматизира. Никотиновата зависимост е медицински и общественоздравен проблем. Превенцията е по-ефективна и по-евтина от лечението. Целта на този закон не е наказание, а предотвратяване на последиците от тютюнопушенето“, заяви министърът на здравеопазването Азир Алиу.

По данни на Световната здравна организация 45% от пълнолетното население в Северна Македония пуши – най-високият дял в Европа. Средното равнище в Европейския съюз е 24%. В Сърбия и България пушат по 39% от хората, в Хърватия – 38%, а в Босна и Херцеговина – около 35%.

Националната статистика е тревожна: близо 4000 души годишно умират вследствие на употребата на цигари или други никотинови продукти. Тютюнопушенето е причина за над една трета от случаите на рак на белия дроб и за значителна част от сърдечно-съдовите заболявания.

Медицинската общност очаквано подкрепя измененията. „Законите за среда без тютюнев дим имат бързи и измерими здравни ефекти – спад на острите сърдечно-съдови инциденти и подобряване на респираторното здраве при уязвимите групи. Ограничаването на тютюна в обществените пространства променя и социалните норми: част от пушачите намаляват или спират, а за младите става по-трудно да навлязат в този навик“, обясни д-р Александър Митов, специалист по обществено здраве.

Икономическият залог

Другата страна на спора е икономиката. Тютюнът и свързаната с него индустрия формират 3,2% от брутния вътрешен продукт на страната. Северна Македония е сред тридесетте най-големи производители в света, а тютюнът представлява около 20% от износа. През 2024 г. производителите са получили близо 40 милиона евро държавни субсидии – рекордна сума.

Сред най-активните противници на проекта са дребните търговци – собственици на павилиони, специализирани магазини и квартални бакалии. Те предупреждават за риск от затваряне на над 4000 малки семейни бизнеса, силно зависими от продажбата на цигари и никотинови продукти. „Смяната на бизнес модел не става за една нощ. Без преходен период ни грозят прекратяване на договори, финансови загуби, съкращения и за мнозина – окончателно затваряне“, алармират те.

Правителството демонстрира решимост да прокара измененията без отстъпки. Опозицията, водена от Социалдемократическия съюз на Македония, обвинява управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ, че използва закона, за да отклони вниманието от структурните проблеми в страната. Обявяването на тази „законодателна война“ срещу тютюнопушенето поляризира общественото мнение, а в социалните мрежи спорът се води основно между пушачи и „пасивни пушачи“.

В коментар за сайта „Призма“, журналистът Звездан Георгиевски определя закона като погрешен и дискриминационен. По думите му това е нормативен акт, който защитава непушачите, а не закон срещу тютюнопушенето, без реална полза за хората, които пушат от десетилетия и съзнателно са направили този избор.

Продуцентът и радиоводещ Костадин Шурбановски защитава противоположна позиция, като заявява, че непушачите са дискриминирано малцинство, изложено от твърде дълго време на ежедневно страдание в обществените пространства, а радикален завой е необходим, ако страната иска да се доближи до цивилизования свят.

По темата за пасивното пушене д-р Митов е категоричен: „Не съществува безопасно ниво на излагане. За работещите в заведенията експозицията е повтаряща се и системна. Нито вентилацията, нито разделянето на пространства могат напълно да премахнат токсичните вещества от тютюневия дим“.

Първият закон за защита от тютюнопушенето в Северна Македония е приет през 1995 г. Настоящата правна рамка вече е сравнително строга, но често се заобикаля и прилага формално. Реален ефект от новите изменения ще има само при последователно и стриктно прилагане. | БГНЕС, „Курир де Балкан“