В двора на къщата си в Челопеч, сред шум от криле и кръжащи силуети в небето, пред камерата на БГНЕС застава Асен Николов – човек, за когото гълъбите са не просто хоби, а страст, която започва още в детството.

„От малък… дядо ми гледаше гълъби и така тръгна всичко“, казва той на въпроса защо е избрал гълъбите за свое хоби и мисия. Години по-късно, когато напуска София и се установява в подбалканското село, решението идва естествено – отново да се върне към птиците. Спортното гълъбовъдство обаче изисква дисциплина, търпение и знания, а зад всяко състезание стоят месеци подготовка. 

Днес Асен отглежда между 160 и 180 спортни гълъба, макар сам да признава, че точният брой трудно може да се фиксира. Причината е проста – в този спорт загубите са част от играта.

„При спортните гълъби „пилците се броят наесен“. Остават най-силните, най-умните – тези, които са издържали целия сезон“, категоричен е Николов.

Сезонът започва с тренировки

Асен се занимава активно със спортно гълъбовъдство от 2015 година. Състезателният сезон започва в началото на месец май и включва между 10 и 15 надпревари, провеждани почти всяка седмица. Подготовката обаче започва много по-рано. 

„Още в началото на март започвам да ги пускам. Първо летят свободно, после постепенно влизат във форма“, обяснява той прави показно на живо: пуска ято от 74 гълъба за ежедневната им тренировка.

Тренировките включват полети на разстояние – от 5–10 километра първоначално до 50–60 километра, няколко пъти седмично. Целта е една – скорост.

„При спортния гълъб най-важна е бързината. Въпросът е кой ще преодолее разстоянието най-бързо“, подчертава Асен.

Място в подготовката заемат не само тренировките, но и храненето. Асен обръща сериозно внимание на режима на птиците, който е ключов за тяхната издръжливост и бързина. 

За разплодните гълъби Асен забърква специален микс, а грамажът за състезателните прецизно измерва на кантара, добавя и протеинова гранула. 

„Храненето е много важно. Използвам хранителни добавки на българска фирма, както и пробиотици“, обяснява той.

Продължителността на живот на гълъбите е около 10 – 12 години. Здравето им най-често зависи от уменията и знанията на гълъбовъда. 

„Гълъбовъдът, който е всеки ден при гълъбите си познава птиците и може да забележи, ако някоя не е в обичайното си състояние“, казва още той.

Птиците на Асен могат да се похвалят със завиден набор от отличия. Сред най-големите им постижения е национално състезание от Бургас. „Имах първи гълъб от над 1001 гълъба. Това беше един от добрите ми резултати“, споделя той.

Не всички полети обаче са толкова успешни. Особено тежки са трасетата към Румъния, където птиците трябва да преодолеят Стара планина.

„Гълъбите, които се връщат оттам, са на особена почит. Те показват изключителна сила и воля“, казва Асен.

При благоприятни условия птиците могат да се приберат за около 6–7 часа, но понякога се случва да няма завърнал се гълъб за деня.

Пазител на стара българска порода, която днес е на ръба на изчезване

Освен състезателните гълъби, в двора на Асен Николов има още два вида птици – храначи – американски високолетци и дюзбаш – софийски шарен гълъб.

„Така наречените софийски шарени гълъби са много стара българска порода – може би на около 150 години. Корените ѝ се губят назад във времето. Името „дюзбаш“ идва от турски и се предполага, че са внесени от Турция. Името означава „високо и широко открито чело“ – характерна особеност на птиците. Те се отличават с кръгла глава, изразително чело и разнообразна окраска, която преминава през различни типове шарки. Те вървят прогресивно – от чисто бял гълъб, през така наречения балакчия, после карабаш, до гюлия – при който гълъбът е почти черен, а само опашката и гърбът остават бели“, обяснява експертът.

Според Асен тези гълъби не са просто красиви – те носят и история. „Едно време аристокрацията ги е ценяла изключително много. Дори цар Борис III е гледал такива гълъби“, добавя той и с притеснение споделя, че съдбата на породата към днешна дата е несигурна заради урбанизацията и изчезването на старите къщи в София, както и липсата на желание у гълъбовъдите да я отглеждат.

„Хората, които ги гледат, се броят на пръстите на едната ръка. Останали са много малко екземпляри“, признава Асен и тук е моментът да отбележим, че освен хоби той има и мисия: „Буквално ги пазя като генофонд. Ако не ги развъждаме, ще се затрият. Трудни са за гледане, трудно се размножават… но точно това ме амбицира. Защото лесното никога не е интересно“.

Умни и верни на дома си

Гълъбовъдът описва птиците като силно привързани към дома си. „Едно младо гълъбче излезе ли от гълъбарника и се огледа, то запомня мястото завинаги. Това е неговият дом и винаги се връща там“, казва още Асен и добавя: Именно този инстинкт стои в основата на спортното гълъбовъдство – състезание не просто по разстояние, а по способността да намериш пътя обратно – с помощта на изключителна памет и магнитното земно поле.

Спорт, който се държи на ентусиазъм

В района на Средногорието състезателите са около 12–13 души, но в цяла България клубове има почти във всеки голям град. Въпреки това спортът у нас все още изостава от водещите държави.

„Германия, Холандия, Белгия – това са доайените. Ние още ги догонваме“, признава Асен и добавя, че финансирането също е предизвикателство.

„Всичко се дължи най-вече на ентусиазма. Издържаме се сами – с членски внос и собствени средства“, обяснява той като отбелязва и подкрепата на местната община през последните години.

Въпреки трудностите и липсата на млади хора в спорта, Асен не губи мотивация. За него гълъбите са нещо повече от състезание – те са част от ежедневието, от спомените и от връзката му с природата. „Това е положението“, казва с усмивка той – простичко, но достатъчно, за да обясни една дългогодишна страст. | БГНЕС