На входа на малко ателие в центъра на Варна скромно пише: „Работилница за натурални сапуни“. Никакъв намек, че зад тази табела се крие цял свят - от спомени, аромат на билки, ръчна работа и фамилна история, която води право към един от най-обичаните български актьори - Георги Парцалев, предаде кореспондентът на БГНЕС от черноморския град.

Работилничката е сгушена в закътана уличка, почти невидима за бързащия поглед. Пред нея има дърво, а на него - некролог на Дончо Парцалев, починал преди осем години и братовчед на Георги Парцалев.

Вътре ни посреща синът на Дончо - Пламен Парцалев - разговорлив, усмихнат, закачлив, с онова естествено чувство за хумор, което не се учи.

„Казвам се Пламен Парцалев. Неслучайно името, фамилията е Парцалев, защото съм роднина на Парцалев“, започва Пламен със закачлива усмивка. „Моят баща с Георги Парцалев са първи братовчеди. Така че, разбрахте роднинската ни връзка“, добавя той.

Пламен разказва, че е родом от Левски - града, от който тръгва и фамилната история. Там къщата на неговото семейство и тази на Георги Парцалев били една до друга - делял ги само един дувар.

Днес Пламен живее във Варна, но коренът си остава. Споменава с гордост откриването на скулптурната композиция “Земляците”, посветена на Георги Парцалев, Григор Вачков и писателя Дончо Цончев в градчето Левски. „Бяхме на откриването като специални гости. Аз, дъщеря ми също беше там. Беше доста интересно, може да се види и в интернет“, разказва Пламен Парцалев.

Атмосферата в сапунената работилничка е любопитна и ухае на билки и етерични масла. Сапуните са подредени по рафтовете на старите мебели - във всякакви форми и любопитни превъплъщения. Книги от сапун, пиана, кюлчета „злато“, сапунени “пури”, календари на маите, яйца Фаберже, сапун в плъстена вълна. Малки предмети, които изненадват с формата си и с аромата си.

„Всички мебели тук са над 100 години. Това беше едно от условията - мястото да е истинско, автентично“, отбелязва той.

Преди сапуните Пламен е имал съвсем различен живот, по-динамичен и забързан.

„Аз по принцип имах съвсем различен бизнес преди - доста по-натоварен. В един ден, знаете, той животът се обръща в един миг. То се случи, когато се роди дъщеря ми. В забързаното ежедневие не можеш да видиш хубавите неща“, споделя племенникът на Георги Парцалев.

След раждането на дъщеря им преди 14 години Пламен и съпругата му решават да забавят темпото.

„Искахме да създадем нещо, с което да можем да изхранваме семейството, но и да отделяме повече внимание на хубавите неща, дето се казва - да видиш зелено ли е навън“, разказва с усмивка той.

Започват от нулата.

„Нищо не разбирахме от сапуни. И то това е най-интересното. Да започнеш всичко от нулата - не да вземеш наготово“, казва Пламен.

Една година опити, грешки и хвърлени сапуни. После документация, доставчици, регулации. Днес - повече от 13 години по-късно - Пламен прави сапуните си сам: „Аз си ги правя”, казва със забележимо удовлетворение. 

Понякога му помагат жена му и дъщеря му - но само при подреждане и опаковане. Целият процес е негово дело.

Сапуните зрeят близо месец - от калъпите, през отлежаването, до рязането.

„Самият процес на зреене минава около един месец. От производството, докато стане един сапун“, казва Пламен.

Най-много време отнемат сапунените пиана - фини, сложни, детайлни. Пламен споделя, че майка му е учител по пиано и това го е вдъхновило да създаде такъв вид сапун. До момента е направил 5 сапунени пиана. Понякога работата по тях се проточва с месеци, дори години.

„Това нещо го започваш и може да го завършиш след 1 година. То е като една картина. Почваш го и трябва да ти създаде удоволствие. Ако няма удоволствие, няма енергия“, обяснява племенникът на Георги Парцалев.

Особено място сред сапунените му творения заемат и книгите от сапун. Те се раждат бавно, докато сапунът зрее, а през това време Пламен рисува кориците на ръка, една по една. „Тези книги над 10 години ги правим. Докато сапуните зреят, аз лично ги рисувам. Всичко се прави тук на ръка, то това е магията в крайна сметка“, казва той. Формата е набраздена като истинска книга, а всяка корица носи различно настроение. Някои от тях никога не стигат до рафтовете - просто не се получават както си ги е представял. „Просто ги хвърлям - няма магия в тази работа“, обяснява Пламен.

Сред предизвикателните му идеи е сапуненият календар на маите. Формата трябва да напомня на стара монета, сякаш извадена от друго време, с усещане за мистичност. „Календарът на маите си беше голямо предизвикателство. Как да се създаде този печат, защото той е оригинален, но да изглежда като монета, като нещо старинно“, разказва Пламен. Ароматът също не е случаен - търсен е дълго - “да ухае на мистика”. Работата по него е продължила вечер след вечер, с безброй проби, докато сапунът не започне да изглежда и да ухае така, сякаш сам носи историята си.

„Не изгаряш ли отвътре за нещо, то просто не си заслужава”, казва Пламен Парцалев за хобито си, превърнало се в бизнес. І БГНЕС