Сладкарницата „Цар Освободител“, или известна още като „Писателското кафене“, е била прочута сладкарница в София от началото на 20-ти век и любимо място на българския културен елит.

Намирала се е на ъгъла на улиците „Цар Освободител“ и „Раковски“, срещу Военния клуб и макар днес да няма следа от нея, спомените за „Писателското кафе“ остават живи, припомня репортерът на БГНЕС.

Къщата, заедно с целия парцел на ъгъла на „Раковска“, между „Цар Освободител“ и Руската легация на „Московска“, били собственост на видния търговец Тодор Иванов Балабанов, където той складирал стоките си. През 1908 година обаче, след като се връща от гурбет в Америка, костурчанинът Коста Стоянов превръща партерния етаж в прочута сладкарница, посещавана от  Йордан Йовков, Елин Пелин, Александър Балабанов, Кирил Христов, Симеон Радев и много други видни българи.

Заведението е било просторно и светло, с изискан вид, кръгли мраморни маси и голямо огледало, заемащо половината стена в дъното и привидно разширяващо обема. Салонът е бил разделен на две нива с дървен парапет, като в северната половина е била закачена голяма красива снимка на родния град на собствениците Костур с неговото езеро, а витрините прозорци били обсипани с купи, пълни със захаросани бадеми.

Прочут е бил образът на келнера – Коста, който бил приятелски настроен към всички, включително и видни хора на перото, художници и други. Сервирал е шоколадови пасти с точно 5 бадемчета, кафе, меланж, чай, бишкоти, сухи пасти и прочути крем-пити, които се считат за ненадминати и до днес.

„Писателското кафене“ се превърнало във „втори дом“ за много млади поети, писатели, някои художници и артисти, като по-късно почнали да се отбиват журналисти и столични хайлайфни дами. Сладкарницата била пълна с хора от сутрин до вечер, а вътре кипяло от оживени разговори за културни и политически събития. Освен това са се вземали и връщали ръкописи, подписвали са се манифести и възвания, определяли са се годишните литературни награди.

Характерно за това любимо „свърталище“ на столичния елит бил фактът, че можело да се седи с часове, дори и без консумация, в което поетът Теодор Траянов има пръст.

Веднъж, след като Траянов не могъл да си плати сметката за кафето, бил заплашен с арест, но Йосиф Хербст се намесил и уредил сметката. След това срамно преживяване, поетът си възложил за цел да превъзпита българските келнери да правят същите услуги. Така той успял да приучи келнера Коста към тези виенски норми, който от този момент нататък обслужвал безпаричните интелектуалци с великодушното заявление : „От писатели пàри не сàкам“.

Българският писател и преводач Константин Константинов описва по-късно „Писателското кафене“ като уютно и сигурно пространство - истински дом за своите посетители: „<...> които чиновничествахме, ходехме също тъй всеки ден, но след работа. Тук всичко беше някак свое, домашно, привично: можеше да поседиш, без да поръчваш нещо, да оставиш бележка на някой приятел, дори да вземеш – до вечерта – няколко лева в заем от бай Иван. Коста знаеше кой какво консумира и ни сервираше, без да му казваме, а вестникопродавачът Георги, който беше господар на кръстопътя, ни носеше по масите стоката си, без да сбърква кой какъв вестник чете“.

Макар и да е било любимо „свърталище“ за много, левите писатели, които отсядали, не го харесвали особено. Разкази на автора Орлин Василев описват кафенето като „място на потискаща скука и безделие, разчупвани единствено от присъствието на прогресивните, идейно екзалтирани пишещи леви младежи“, както е написано в книгата „Кафене Европа“.

След 9 септември 1944 година кафенето затваря, а салоните му започват да се използват за различни изложби, докато не е разделено на малки магазинчета за амбулантни стоки и сувенири. През септември 1977 година сградата е разрушена по разпореждане на архитект Дуковски, заради руското посолство в съседство. През 1996 г., след падането на режима, парцелът е продаден, но опитът да се построи бизнес център на негово място е неуспешен поради недоволство от страна на обществото.

Днес на мястото на някогашното „Писателско кафене“ може да видим зелено пространство, което е част от градинката до Руската църква. І БГНЕС