Председателят на Парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов определи състоянието на българската икономика и държава като много по-лоши от най-катастрофалното положение, в което тя се е намирала след 1989 година, предаде репортер на БГНЕС.

„В бюджета ситуацията наподобява на тази от 1990-1991 г., че и по-зле. Затова няма да почиваме през лятото. По предварителни данни дефицитът е над 7%. В момента всяко ведомство прави анализ на неразплатени фактури, има неразплащане към общини, към фирми. До момента дефицитът е над 1,5% за първото тримесечие, екстраполирайте - това са над 6%. Ще има оптимизация с цел по-ефективен начин на разходване на публичните финанси, както и предложения за нов бюджет. За една година външният дълг е нараснал с 24 процента. Това е опасна тенденция и ако не бъде спряна може да изпаднем в дългова спирала“, каза Витанов пред бТВ

Какво се случва в България през 1990 -1991 година

Андрей Луканов става министър-председател през февруари 1990 г., когато българската икономика е напълно зависима от СССР и СИВ, големите държавни предприятия са на загуба, има недостиг на валута и голям външен дълг. До 1989 г. България изнася голяма част от продукцията си към СССР и страните от СИВ при изкуствени цени и непазарни механизми. След разпадането на системата този модел рухва моментално.

Тогава външният дълг достига почти 11 млрд. долара и е по-голям от БВП на България, валутните резерви на БНБ спадат драматично, а само през 1990 г. страната трябва да изплати над 3 млрд. долара външни задължения. Валутният резерв на БНБ през март 1990 г. е едва около 284 млн. долара.

На 28 март 1990 г. правителството на Луканов обявява мораториум върху плащанията по външния дълг - спира временно плащанията към чуждите кредитори и признава, че няма достатъчно валута. Фактически обявява неплатежоспособност.

Последиците за страната ни са много тежки. България губи доверие на международните финансови пазари, западните банки ограничават кредитите, международните разплащания се затрудняват, страната практически изпада във финансова изолация до 1994 г.

Появяват се опашки пред магазините, купонна система, режим на тока и дефицит на основни храни, огромна инфлация и срив на жизнения стандарт. Според купонната система всеки имаше право да си купи бучка сирене, килограм захар и едно пиле, за които трябваше да чака на дълги опашки. Режимът на тока превърна България в една огромна дискотека, на някои места той беше 2:2, т.е. два часа има ток, два – няма.

През ноември 1990 г. има обща стачка и сериозен обществен натиск срещу кабинета. Правителството на Луканов подава оставка на 29 ноември 1990 г.

След падането на Луканов започват преговори с международните кредитори. България търси помощ от МВФ и  започват програми за икономически реформи. През 1992 г. се договаря гратисен период по част от дълга. Окончателното преструктуриране става през 1994 г. чрез т.нар. „Брейди облигации“ - част от дълга се разсрочва, част се намалява. България постепенно се връща на международните пазари.

За 20 години БВП на глава от населението в България нарасна с 600%

35 години по-късно ние живеем в различна България от тази на Андрей Луканов през 1990 г. и тази на Жан Виденов от 1996-1997 г. За значителния икономически успех постигнат през последните почти 30 години говорят данните на всички уважавани финансови институции – от статистическата служба „Евростат“, през ЕК, МВФ, Световната банка и световните рейтингови агенции.

За 20 години БВП от 2004 до 2024 г. на глава от населението в Европейския съюз нарасна с впечатляващите 188%, а на България със зашеметяващите 600%. Тези цифри са най-силното доказателство за успеха на европейския проект и неговото благотворно влияние върху икономиките на бившите социалистически страни, включително и на България.

БВП на глава от населението на България нарасна от 2710 евро през 2004 г. на 16 260 евро през 2024 г.  Единствената държава, която може да се похвали с по-силен растеж от нас за посочения период е Румъния, където той достига 658%. В конкретни цифри това прави нарастване на БВП на глава от населението от 2820 евро на 18 560 евро, сочат данните на „Евростат“.

България отличник по икономически растеж

А според последната статистика на „Евростат“ от тази седмица България се нарежда на второ място по икономически растеж в Европейския съюз във времена, когато кризата в Близкия изток заплашва да удари сериозно световната и европейска икономики.

Българската икономика се нарежда сред най-бързо растящите в Европейския съюз през първото тримесечие на 2026 г. Данните показват, че страната ни е на второ място по икономически растеж в ЕС с увеличение на Брутния вътрешен продукт от 2,9% на годишна база.

По-добро представяне има единствено Кипър, чиято икономика отбелязва ръст от 3%. На трета позиция се нарежда Испания с увеличение от 2,7%.

На този фон икономиката на еврозоната, към която България се присъедини от 1 януари 2026 г., отчита значително по-скромен растеж от 0,8% през първите три месеца на годината при 1,3% през предходното тримесечие.

Икономическите резултати идват на фона на труден старт на годината за страната. През първото тримесечие България премина към еврото като национална валута, а бизнесът трябваше да се адаптира към сериозни административни и финансови промени. 

Въпреки това частният сектор продължава да се разширява, макар данните да показват леко забавяне спрямо 2025 г., когато икономиката нарасна с 3,1%.

Основен двигател на растежа остава вътрешното потребление. През периода януари–март 2026 г. то се е увеличило с близо 7% на годишна база. Сред факторите за това са по-високите заплати в бюджетния сектор, увеличението на пенсиите и компенсациите за бизнеса през последните две години.

По-умерен остава ръстът на брутната добавена стойност в икономиката — 2,6% на годишна база. В същото време НСИ отчита сериозно увеличение на инвестициите — както чуждестранни, така и български — с около 8% спрямо същия период на миналата година.

След няколко поредни тримесечия на спад, българският износ също отбелязва леко повишение от 0,4%. Вносът обаче расте значително по-бързо — с 6,4%, което води до рекорден търговски дефицит от 1,5 млрд. евро за първото тримесечие на 2026 г.

През 2030 г. по-богати от гърците

До 2030 г. България се очаква да изпревари Гърция по Брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението, а разликата със Западните Балкани ще бъде недостижима за тях, сочат данните на Международния валутен фонд (МВФ).

България ще бъде на 30-то място от 41 европейски икономики, Гърция ще бъде 32, а държавите от Западните Балкани – Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания и Босна – се нареждат в класацията от 34 до 38 място. През 2025 г. БВП на глава от населението в България възлиза на 42 816 евро, а на Сърбия е с над 10 хиляди евро по-малък – 32 724 евро. Тази разлика от почти 10 хиляди евро ще се запази и през 2030 г., когато българският БВП по ППС ще бъде вече 56 360 евро, а на Сърбия ще бъде 44 458 евро. І БГНЕС