Когато една група е имала Толкова огромно влияние върху музикалната индустрия, можем да се обърнем назад и да разгледаме какво, от своя страна, е било то.

За Led Zeppelin голяма част от стилa им идваше от блуса, който групата направи по-тежък чрез добавяне на хард рок елементи. Тази уникална комбинация им придаваше звучене, което за мнозина е ненадминато и до днес.

Като поеха добре познат жанр и му придадоха свой уникален почерк, Led Zeppelin развиха стил, който беше лесно достъпен – нещо ново, но не толкова различно, че хората да не могат да се свържат с него. В комбинация с музикалните способности на всеки член на групата това винаги беше рецепта за успех.

В същото време обаче, дълбоката им връзка с блуса беше и проблем. Да, групата имаше разпознаваем звук, но той произлизаше от жанр, който се основава силно на живи изпълнения и импровизация. Поради това записването на някои от песните им се оказваше трудно – групата имаше проблеми с метричните структури и с фиксирането на коя версия на импровизацията да пресъздаде.

Поради тази причина една песен в частност, с която Led Zeppelin се бореха при записите, беше вече класическата „Since I’ve Been Loving You“. Тя влезе в изпълненията им на живо преди въобще да се обмисли записването ѝ, а когато дойде време да я запише, групата не можеше да я изпълни перфектно.

При изпълненията на живо бандата имаше лукса да допуска грешки. Те можеха да удължават песента, да експериментират и да опитват различни моменти на напрежение и интензитет. При запис на лента обаче този лукс изчезва и всичко трябва да е перфектно. Това не беше проблем за песни като „Whole Lotta Love“ или „Immigrant Song“, които следваха строга структура, но с „Since I’ve Been Loving You“ импровизационният характер затрудняваше групата.

В крайна сметка решението беше да запишат цялата песен на живо, вместо на отделни части. Единствената допълнителна обработка, която се чува, е солото на Джими Пейдж, което той леко променя, за да звучи по-добре. 

Несъвършенствата са част от митовете около песента. Много групи могат да свирят блус, но малцина могат да го накарат да звучи живо в студиото. Решението на Zeppelin да запазят първия запис напомня, че понякога „правилната“ версия е просто тази с най-много истина в нея.

Фонът в блуса и силната зависимост от импровизация без съмнение са допринесли членовете на Led Zeppelin да станат майстори на инструментите си. Това им помогна за успеха, но също така доведе до трудности, тъй като записът на много от песните им представляваше огромно предизвикателство за студиото. | БГНЕС, Far Out