Норвегия откри първото голямо съоръжение за улавяне на въглеродни емисии в циментен завод, което ще позволи производството на първия в света „безвъглероден“ цимент, предаде АФП.

Заводът на „Хайделберг Материалс” в Бревик, в югоизточната част на Норвегия, вече може да улавя до 400 000 тона CO2 годишно – 50% от емисиите си – благодарение на аминобазирани разтворители.

Чрез система за „записване и отчитане“ компанията, която е една от най-големите производители на цимент в света и има повече от вековна история, ще може да преразпредели печалбата към другите си циментови заводи и по този начин да предложи на клиентите си частично или напълно декарбонизирани продукти.

„Този циментов продукт ще бъде с почти нулеви емисии“, каза главният изпълнителен директор на Хайделберг Материалс Доминик фон Ахтен.

След превръщането му в крайния продукт бетон, който абсорбира малки количества CO2 през целия си жизнен цикъл, „той ще бъде с нулеви нетни емисии“, добави той.

Обемът на продадения декарбонизиран цимент ще зависи от количеството CO2, което действително се улавя в Бревик, и от вида на продавания цимент, тъй като количеството въглерод варира от продукт до продукт.

Но според Хайделберг Материалс, той ще бъде около няколкостотин хиляди тона – една малка част от годишното световно производство на цимент от 4,2 милиарда тона.

Само производството на цимент е отговорно за 7% от глобалните парникови газове, според Световната асоциация за цимент и бетон.

Частичната декарбонизация на циментовия завод в Бревик е част от проекта Лонгшип, подкрепен от норвежката държава, чиято цел е да намали емисиите на парникови газове.

Стартиралият проект Лонгшип ще улавя въглеродния диоксид, излъчван от промишлени обекти – циментовия завод в Хайделберг и, на по-късен етап, завод за изгаряне на отпадъци – и ще го транспортира с кораб до терминал на западния бряг на Норвегия, където ще бъде инжектиран и съхранен под морското дъно.

Норвежката страна ще покрие 22 милиарда крони от общата прогнозна стойност от 34 милиарда крони за инсталирането и експлоатацията през първите 10 години.

Това е „изключително важна технология, която ни позволява да спазим ангажиментите си по Парижкото споразумение“, коментира норвежкият министър на енергетиката Терйе Осланд.

„Ако искаме да се справим с климатичните предизвикателства, пред които сме изправени, трябва да улавяме CO2, особено в отраслите, където няма алтернативи“, добави той, като даде за пример производството на цимент.

Улавянето и съхранението на въглероден диоксид се подкрепя от Междуправителствения комитет по изменението на климата (IPCC) на ООН като начин за намаляване на въглеродния отпечатък на индустрии, които са трудни за декарбонизация, като производството на цимент и стомана.

Технологията обаче остава сложна и скъпа.

Без финансова помощ в момента за индустриите е по-изгодно да купуват „разрешителни за замърсяване“ на европейския пазар на въглеродни емисии, отколкото да плащат за улавянето, транспортирането и съхранението на CO2. |БГНЕС