Отличиха победителите в Четвъртия национален ученически конкурс „Моите родови корени от Македония и Одринска Тракия" на официална церемония в Софийския университет „Св. Климент Охридски", предаде репортер на БГНЕС.

Събитието бе открито от историка доц. Наум Кайчев. „Много се радваме, че можем за пореден път в дните, свързани с нашия най-светъл и най-български празник – 24 май, да се фокусираме върху нашите корени и върху това, което ни прави до голяма степен българи", каза той.

Деканът на Историческия факултет на СУ проф. Мира Маркова, която е и един от членовете на журито в ученическия конкурс, отбеляза, че имаме привилегията да живеем в година на исторически годишнини. Тя подчерта, че в съвременния свят е изключително важно човек да знае кой е, откъде идва и какъв е неговият път.

По думите ѝ този конкурс може да изглежда малък, но за нея е особено значим. Проф. Маркова изтъкна, че за четвърта поредна година получават толкова добри разработки, че журито е поставено пред сериозно предизвикателство при оценяването им и се обърна към участниците в конкурса с думите: „Всички сте победители. Защото всички вие, уважаеми ученици, скъпи родители и учители, сте носители на родовата памет на поколения българи преди нас."

Деканът на Историческия факултет обърна внимание, че в съвременния свят темата за бежанците отново е актуална. „Но всички ние знаем каква е била съдбата на хората, принудени да напуснат своя дом. Начинът, по който те са успели да се адаптират към българската действителност, оставяйки родните си места и гробовете на своите предци, за да намерят нов път в живота си и да успеят, показва силата на човешкия дух и способността на българското общество да проявява съпричастност и толерантност", добави проф. Маркова и допълни, че и днес можем да се поучим от онова, което ни разказват родовите истории, които са истории за пътя, за надеждата, за смисъла и за трудния човешки живот. Тя обясни, че именно тези истории са впечатлили комисията и „дадоха истинската стойност на конкурса".

На учениците проф. Маркова пожела постоянство в стремежа към знанието и никога да не губят надежда, защото независимо през какви изпитания преминава човек в живота си, той трябва да продължава по своя път, а знанието е най-добрият негов спътник, опора и защита.

„Знайте своите корени и ги уважавайте", призова и Елисавета Шапкарева, председател на Сдружението на родовете от Македония.

С първа награда в Първа възрастова група (V – VІІ клас) бе отличен Александър Манолов (VI клас) от Средно училище „Петко Росен" – гр. Бургас. (За прадядо му от с. Кавакли, Лозенградско, и приноса му за развитието на с. Равнец, Бургаско, придружена със стихотворения за Тракия.)

Втора награда получи Ивет Генова (V клас) от Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски" – гр. Варна. (За майчиния ѝ род от с. Коево, Лозенградско и преселването им в България, с референции към с. Белоградец, Варненско и Пашакьой (кв. „Владислав Варненчик").

Трета награда отиде при Христо Петров (VІІ клас) от ПМГ „Атанас Радев" – гр. Ямбол. (За рода му от с. Мандър, Мала Азия и преселването им в кв. Лъджа, Ивайловград.)

С първа награда във Втора възрастова група (VІІІ – ХІІ клас) бе удостоен Васил-Георги Дуриданов (ХІ клас) от Софийската гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев". (За рода Дуриданови от Щип, излъчил акад. Иван Дуриданов и други почтени българи. Прадядо му Любомир е брат на акад. Ив. Дуриданов.)

Втора награда получи Ирен Генова (ІХ) клас от Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски" – гр. Варна. (За бащиния ѝ род от с. Кавакли, Лозенградско и адаптацията му в с. Долно Ряхово, Силистренско.)

Трета награда взе Вяра Иванова Караджова (Х клас) от Националната гимназия за приложни изкуства „Свети Лука" – София. (За рода им от с. Горни Тодорак, Кукушко, изселени през 1924 г. по официалната конвенция и одисеята им по адаптацията първо в с. Малък Манастирец, Елховско, и после в с. Дзигвели (Зорница), Мелнишко.)

Специалната награда на Историческия факултет на СУ получи Кристиян Георгиев от Китен (VІІ клас) от Средното училище „Никола Йонков Вапцаров" – гр. Приморско. (Картинен разказ за основаването на Китен (Урдовиза) от бежанци от Курудере, Бунархисарско.) 

Със специалната награда на Македонския научен институт бе отличена Светлозара Валериева (Х клас) на Средно училище с изучаване на чужди езици „Св. Климент Охридски" – Благоевград. (За село Каракьой, Неврокопско, откъдето произлиза учителката ѝ Роза Ячкова.)

Проф. Милен Михов връчи наградата на учителката на ученичката. „Не може да бъдеш патриот, ако си невеж. Не може да не познаваш рода си и да бъдеш гражданин на света", заяви той и се обърна към всички млади хора с думите да продължават да възраждат рода си. 

Специалната награда на Международната фондация за сътрудничество и културно съревнование „Гоце Делчев" отиде при Любен Николов (Х клас) от Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски". (За рода му от Кукуш и роднинската връзка с Гоце Делчев. Според фамилния разказ пра-пра-пра-бабата Велика е сестра на Султана, майката на Гоце Делчев. Предците му се заселват и допринасят за развитието на Дупница).

Наградата връчи председателят на фондацията маестро Христо Христов, който пожела на ученика като жив въглен в огнището да продължава да възражда рода.

Доц. Кайчев отбеляза пред БГНЕС, че в тазгодишното издание на конкурса впечатление е направила особената балансираност между двете географски области, тъй като в миналите издания е имало лек дисбаланс. „Имаше изключително ценностни разработки, т.е. тук качеството доминираше над количеството и наистина ние като жури бяхме до голяма степен затруднени да предложим да присъдим наградите. Всички отличени работи се отличават със собствен принос към създаването на голямата изворова база за българската история, т.е. пресъздават частица от нашето минало, която иначе ще си отиде безвъзвратно неизследвана", каза историкът и подчерта, че всяка от отличените работи има своите достойнства, като изтъкна разработките на учениците за личностите, влезли в сърцевината на българската история – акад. Иван Дуриданов и Гоце Делчев.

Удостоеният с първа награда във Втора възрастова група в конкурса Васил-Георги Дуриданов, който доказва, че родът на акад. Иван Дуриданов е от Щип, заяви пред БГНЕС, че се чувства супер и много се радва, че историята на рода му стигна дотук и е оценена подобаващо. Ученикът разказа, че научава за историята на рода си главно по спомени на дядо му, тъй като тетрадките, които пра-пра-дядо му е писал, са изгубени и тепърва ще ги търсят в хранилището на СУ. Младежът разказа още, че акад. Иван Дуриданов е брат на прадядо му и самият род идва от Щип.

Намерилият предание, че е далечен родственик на Гоце Делчев – Любен Николов, който е носител на специалната награда на Международната фондация за сътрудничество и културно съревнование „Гоце Делчев", сподели пред БГНЕС, че е много изненадан, че така са се получили нещата. „Трябва да кажа, че съм израснал в Канада. Баба ми и дядо ми са живели в България. Майка ми ми разказа, но аз не проявих много интерес в темата. Но като се върнах сега и преподавателят в семинарията ми предложи да участват. Аз разпитах майка ми и тя ми разказа абсолютно всичко и ми стана много интересно – Гоце Делчев е фигура в учебника ми по история. Стана ми изключително интересно да разучавам, отварях книгите и разпитвах – така стигнах до информацията, която съм написал", разказа ученикът.

Николов сподели, че е вдъхновен от Гоце Делчев, „защото той е изключително известна личност в България" и това му носи голяма гордост. „Не знам как да го обясня – много ме гордее това, много ме радва", добави той.

В заключение ученикът отбеляза защо родовата памет е изключително важна: „Това е много важно за една страна – да си знае рода, да е богата с тази история и това дава надежда за бъдещите поколения." IБГНЕС