Долна челюст на мъж, открита в средновековна църква в Абърдийн, разкрива най-старото известно използване на зъбен мост в Шотландия, съобщава уебсайтът “Live Science”. Археолозите открили 20-каратова златна тел, поставена около два зъба преди около 500 години, за да запълни празнината от липсващ зъб.

„Поставянето на телта вероятно е причинило известен дискомфорт по време на процедурата“, казва биоархеологът от университета в Абърдийн Ребека Крозиър, съавтор на изследването. Тя допълва, че мъжът, който е бил на средна възраст при смъртта си между 1460 и 1670 г., „най-вероятно е свикнал с присъствието на телта с течение на времето и вероятно е престанал да я усеща“.

Долната челюст е открита по време на разкопки в църквата „Сейнт Никълъс Ийст Кърк“ в Абърдийн. Смята се, че храмът е построен през XI век и е използван до протестантската Реформация в края на XVI век. На мястото са открити над 900 погребения и хиляди човешки кости.

Въпреки че челюстта не е намерена в цялостен гроб, учените успели да определят по формата на костта и износването на зъбите, че тя вероятно принадлежи на мъж на средна възраст.

Запазени са девет зъба, както и следи, че един от резците е бил изгубен още приживе. Мъжът е страдал от сериозни проблеми с устната хигиена — втвърдена плака по всички зъби, кариеси на три от тях и пародонтално заболяване вследствие на отдръпване на венците.

Макар лошото състояние на зъбите да не е било необичайно за късното Средновековие, именно златната тел прави находката изключителна.

20-каратовата тел обхващала долния десен страничен резец и долния ляв централен резец, преминавайки през мястото на липсващия зъб. Телта била увита около корена на единия зъб и фиксирана чрез усукан възел около другия.

„Телта е търкала корена на един от поддържащите зъби продължително време. Тя вероятно е задържала на място или истинския изгубен зъб, или протеза.“, обяснява Крозиър.

Изследователите отбелязват, че стоматологията не е била организирана като професия до XIX век. Въпреки това бръснари, лечители и дори бижутери са извършвали полупрофесионални стоматологични процедури столетия по-рано. Зъбни пломби например са известни отпреди поне 13 000 години.

В средновековна Европа укрепването на разклатени зъби с тел е било добре познат метод, описван в редица медицински трактати. Подобно откритие е направено и във Франция, където аристократка от XVII век е била погребана със златни лигатури около няколко зъба в горната челюст.

„Причините човек да се подложи на подобна процедура вероятно са били комплексни“, пишат учените.

Макар телта вероятно да е помагала при дъвчене, мъжът най-вероятно е потърсил лечението и заради външния си вид.

По онова време външността и видимото здраве често били свързвани с моралния облик на човека, затова по-заможните хора търсели стоматологични процедури. Изследователите смятат, че в случая именно бижутерът, изработил златната тел, вероятно я е поставил.

„Много е трудно да се говори за конкретното усещане за болка или дискомфорт при човек, починал преди стотици години“, казва Крозиър.

„Но нестабилният зъб, фиксиран с телта, вероятно е правел действия като захапване на нещо твърдо — например ябълка — доста проблематични.“ | БГНЕС