От пищното откриване през мътната Сена до скандала в бокса – Противоречивият Париж 2024

С церемония по закриване тази вечер ще бъде сложен край на 33-тите Летни олимпийски игри, които се проведоха в периода 26 юли – 11 август. Игри, които подобно на всички останали, ще останат в историята. Въпросът е с какво? Френската столица Париж беше избрана за домакин на най-големия спортен международен форум на 13 септември 2017 година в Лима, Перу, а това даваше предпоставки за голямо шоу и незабравими моменти за атлетите и феновете от всички краища на света. Да, шоу и незабравими моменти имаше, но няма как да подминем с лека ръка всички противоречиви моменти на Олимпиадата, които започнаха още с откриващата церемония в петък, 26 юли.

Именно церемонията по откриване на един турнир или както е в случая – на Олимпийски игри, дава по традиция тон за всичко останало, което ще се случи в надпреварата, в рамките на около две седмици. Но още тя, с цялата си пищност и пъстрота, породи противоречиви коментари, като най-дискутиран бе сегментът с драг кралици, който бе счетен за пародия на „Тайната вечеря“. Почти моментално Светият синод, както и няколко страни, сред които Русия, заклеймиха и порицаха този конкретен отрязък от откриването. Не липсваха разбира се и положителни коментари – сред тях изпълнението на канадската певица Селин Дион. Но драг кралиците взеха централно място, а откриващата церемония беше в действителност историческа – първата, която не се проведе на стадион, а по Сена.

И изборът на реката за домакин на част от плувните състезания – плувният маратон и триатлонът, раздели мненията, след като още преди началото на Игрите се появиха сериозни съмнения относно качеството на водата и дали Сена е готова да приеме състезания. Дори влизането във водите й от страна първо на спортния министър на Франция Амели-Одеа Кастера, а след това и на кмета на Париж Ан Идалго, не убеди напълно всички, че Сена е годна за плуване. В крайна сметка, състезанията в нея, макар и не без перипетии и отлагания, се проведоха по план. Не всички обаче ще запомнят реката с хубаво, след като канадският състезател по триатлон Тайлър Мислоучък беше забелязан да повръща неколкократно след пресичането на финалната права. Да, „мътната“ Сена предизвика полемики, но нищо не може да се сравни с мащабите на скандала, който избухна в бокса, и по-конкретно при жените.

Участието на Иман Хелиф от Алжир и на представителката на Тайван Ю Тин Лин на Олимпиадата в Париж предизвика сеизмичен трус, като отмести сериозно фокуса от Игрите. Скандалът бе породен от факта, че двете боксьорки бяха дисквалифицирани на Световното първенство в Ню Делхи миналата година заради това, че се провалили на тестове за полова принадлежност. Един от критериите на Международната боксова асоциация (ИБА). ИБА, която обаче не организира боксовия турнир на Олимпийски игри. Международният олимпийски комитет (МОК) е организатор на надпреварата и именно той е последна инстанция при взимането на решения. От МОК, включително и от президента Томас Бах, оправдаха решението си да допуснат Хелиф и Тин до Олимпиадата, а двете на свой ред оправдаха „гласуваното доверие“, достигайки до заключителните етапи в своите категории.

След като италианката Анджела Карини се отказа след по-малко от минута срещу Хелиф в категория до 66 кг, България също пострада от боксовия скандал и то пряко, след като Светлана Станева трябваше да се изправи срещу другата набедена за мъж боксьорка – Лин, на четвъртфиналите в категория до 57 кг. Станева започна силно и за всички беше очевидно, че печели първите два рунда на битката, но те бяха присъдени в полза на тайванката. Нашето момиче беше на път да хвърли ръкавиците си и да последва Карини, но остана на ринга. Остана и записа поражение, което лиши нея и страната ни от медал. А това не помогна на боксовия скандал, от който си изпатихме и ние. Скандал, който хвърли черно петно върху имиджа на Олимпийските игри и потвърди думите на колегата журналист от „24 часа“ Георги Банов, който каза в интервю за БГНЕС, че никога не е бил на по-хаотична Олимпиада. А това не е добра оценка на работата на организаторите, които сякаш непрекъснато опитваха да оправят неща извън строго спортното и решаващо се от атлетите.

Говорейки за атлетите, България пристигна в Париж с 45 спортисти от 16 различни спорта – леко увеличение от Игрите в Токио преди три години, когато бяхме с 42-ма от 14 спорта. Знаменосци по време на откриващата церемония бяха боксьорката Станимира Петрова и плувецът Любомир Епитропов. Във френската столица първият медал ни гарантира боксьорът Хавиер Ибаниес, като това стана на 3 август, когато натурализираният кубинец стигна до полуфиналите в категория до 57 кг. В крайна сметка, той си тръгна от Париж с бронз. Рами Киуан, Станимира Петрова и Светлана Станева останаха на крачка от медал, губейки в четвъртфиналите на своите категории.

След няколко дни на затишие, България буквално изригна в рамките на два дни, когато завоюва общо седем медала. Това стана на 8 и 9 август – дати, които ще помним винаги. Дати, на които ликувахме на два пъти в борбата след олимпийските титли на Семен Новиков (категория до 87 кг класически стил) и Магомед Рамазанов (категория до 86 кг свободен стил) и веднъж във вдигането на тежести, където Карлос Насар демонстрира, че няма конкуренция към днешна дата, стигайки до златото в категория до 89 кг със световен рекорд в изтласкването от 224 кг и общ двубой 404 кг. Междувременно, Боряна Калейн добави сребро в индивидуалното на художествената гимнастика, а с бронз се поздравиха Кимиа Ализадех (таекуондо – първи медал за България в спорта на Олимпийски игри), Божидар Андреев (вдигане на тежести) и Ибаниес.

Националният ансамбъл бе най-добър в квалификацията и влезе във финала с първо време, но там допусна грешки в изпълнението с пет обръча. Момичетата на Весела Димитрова опитаха да компенсират със страхотно представяне в смесената композиция, но това им стигна само за четвърто място и те не взеха медал.

Добро представяне имахме в бадминтона, където сестри Стоеви стигнаха до четвъртфиналите. Там те отпаднаха от водачките в схемата и световни номер 1 Цинчън Чън и Ифан Цзя. Десислава Ангелова се класира пък до финала на едноместния скиф, където се нареди шеста, а въпреки липсата на финали в плуването, стотни разделиха европейският ни шампион на 200 м бруст Любомир Епитропов и Йосиф Миладинов от това да попаднат в тези на 200 м бруст и 100 м бътерфлай съответно. Не липсваше известно разочарование и в леката атлетика, където единствен Тихомир Иванов (скок на височина) се класира за финал в своята дисциплина, където изравни личното си постижение за сезона и финишира осми. До такъв не стигнаха Мирела Демирева (скок височина), Божидар Саръбоюков (скок дължина), Пламена Миткова (скок дължина) и Габриела Петрова (троен скок).

Светъл лъч дойде от представянето на 18-годишната дебютантка на Олимпийски игри Валентина Георгиева, която завърши на пето място във финала на прескок. Георгиева, която се завърна в спортната гимнастикРадослав Петкашев

а след тежка контузия, показа, че има светло бъдеще в спорта и не се притесни от голямата конкуренция, в която личеше името на легендата Симон Байлс, за да завърши с повече от достойното пето място при първото си участие на Олимпиада.

Олимпийските игри, разбира се, не минаха без исторически моменти и световни рекорди. Новак Джокович спечели бленуваното злато на сингъл в мъжкия тенис, прибавяйки единствения трофей, който липсваше в колекцията му. При това, след триумф над най-добрия тенисист в момента Карлос Алкарас след два тайбрек сета и битка, продължила близо три часа. Гореспоменатата Байлс завоюва три златни медала в Париж и вече има седем от Олимпийски игри във витрината си. Няма как да не се спрем на великолепното представяне на представителя на домакините в плуването Леон Маршан, който завърши с четири златни отличия и направи сериозна заявка за Лос Анджелис 2028. Трудно може да бъде описано постижението на Михаин Лопес. 41-годишният кубински борец стана първият с пет златни медала от една и съща дисциплина (в случая категория), след като триумфира при 130-килограмовите и прибави към титлите от Пекин, Лондон, Рио и Токио. След последния си триумф Лопес остави обувките си на тепиха, с което потвърди пред целия свят, че заслужено се оттегля след велика кариера, включваща и пет световни титли.

Световни рекорди, а не титли, паднаха и във френската столица. Безкрайно впечатляващ беше този на китаеца Пан Жанле, който надви конкуренцията на 100 м свободен стил при мъжете с време 46.40 – с четири стотни по-добро постижение в сравнение с предишното върхово от 46.80, отново дело на Жанле от Световното в Доха по-рано през годината. Думите не стигат да опишат и поредния световен рекорд на Арманд Дуплантис от Швеция в овчарския скок. „Мондо“, както е известен скандинавският лекоатлет, отново беше в битка със самия себе си, след като отвя конкуренцията на поредно състезание и защити олимпийската си титла от Токио с преодоляване на 6.25 м. Доминацията на Дуплантис в овчарския скок е пълна, а доказателство за това е, че световният му рекорд беше девета поправка на върховото постижение в дисциплината – и деветте на сметката на шведа.

За отбелязване са и трите финала в колективните спортове на домакините от Франция – футбол, баскетбол и волейбол. „Петлите“ отстъпиха на Испания в страхотно зрелище във футболния турнир с 3:5 след продължения, спечелиха категорично титлата във волейбола след 3:0 срещу Полша и загубиха от фаворита САЩ в баскетболния финал.

Не мина и без много драма и любопитни моменти във френската столица. Леката атлетика ще запомни завинаги финала на 100 м при мъжете. Спринтът беше много интригуващ, а в крайна сметка, само с пет хилядни от секундата, победата отиде за американеца Ноа Лайлс, изпреварил Кишан Томпсън от Ямайка. Третият на почетната стълбичка Фред Кърли остана на две стотни от олимпийското злато. Бягането беше невероятно, като последният в него – Облик Севил от Ямайка, завърши с 9.91. С това си време той щеше да стане олимпийски шампион на Игрите в Сеул през 1988, когато легендарният спринтьор Карл Люис спечели с време 9.92 сек. Впоследствие Лайлс остана трети на 200 м, след което призна, че е бягал с коронавирус, а това го спря от участие във финала на 4х100 м, където триумфът беше за Канада.

Участието на 51-годишния турчин Юсуф Дикеч в спортната стрелба предизвика голям фурор сред интернет пространството. С минимално оборудване и ръка в джоба, Дикеч подлуди всички, грабвайки сребро в смесената отборна надпревара на 10 м въздушен пистолет. Златният медалист на 100 м гръб Томас Чекон от Италия пък взе нестандартно решение. Чекон се оплака от липсата на климатици в олимпийското село и реши проблема си, като спа под пейка в парк. Колежката на Чекон в басейна – Луана Алонсо от Парагвай, беше изхвърлена от олимпийското село заради „неприемливо поведение“. Алонсо е делфинистка.

САЩ и Китай отново предложиха битка до последно в класирането по медали, като последния ден започна с едно злато преднина за китайците, като битката между двете нации при златните медали беше до последно, макар че американците имат най-голям брой отличия с разлика.

България записа много силно представяне и спечели 3 златни, 1 сребърен и 3 бронзови медала, за да завърши в топ 30 на класирането и да остави зад себе си всичките си балкански съседи, с изключение на Румъния. Зад нас са още страни като Дания, Полша, Швейцария, Португалия, Аржентина, Австрия, Мексико, Индия и още много други.

16 дни след церемонията по откриването Олимпиадата в Париж ще бъде закрита на „Стад дьо Франс“. 10 714 спортисти от 206 олимпийски комитета, за първи път бройка поравно разделена между мъже и жени, взеха участие в 33-тите Олимпийски игри. Игри, които обединиха и разделиха, грабнаха и разочароваха, донесоха радост и сълзи, а и много размисли на всички организатори и хора, свързани със спорта. Не липсваха хаос, спорове, драма, скандали и противоречия. Някои въпроси получиха отговор, а други останаха за дискусия след края на Олимпиадата. Това беше Париж 2024. Игри за историята – за някои паметни, за други не особено.

Всички погледи са насочени вече към Лос Анджелис. След четири години светът ще има своите нови герои, но се надяваме дотогава, а и на самите олимпийски игри, скандалите и противоречията да останат настрана и да дадат път на спорта в най-чистата му форма.

------------------------------------------

Стефан Игнатов, Спортен отдел на БГНЕС

Последвайте ни и в google news бутон