Бъдещият генерал е роден през 1861 г. в Самоков, завършва Военното училище през 1884 г. и още на следващата година участва в Сръбско-българската война. Той се сражава при Сливница и участва в освобождението на Пирот, за което е награден с първия си орден за храброст – най-високото и авторитетно отличие в наградната система на младата българска държава.

В периода до избухването на Балканските войни командва различни части в страната, успява да завърши и военна академия в Белгия.

По време на Първата балканска война /1912-1913 г./ полковник Кантарджиев се сражава с Бдинската дивизия при Люлебургас, Бунархисар и Чаталджа, а по време на Междусъюзническата защитава Струмица и Пехчево.

Неговият талант на военачалник се проявява при освобождението на Добрич по време на Първата световна война. Години по-късно той ще напише: „…на 4.IX.1916 г., с особена бързина и решителност, освободих от румънско робство хубавия родолюбив Добрич. Отбранявах го геройски и победоносно на 5, 6 и 7.IX.“

Генерал-майор Кантарджиев сформира дясното крило на Трета българска армия, с което води военни действия по устието на р. Дунав. По-късно то се превръща в основа на действащата през Първата световна война Сборна дивизия. След капитулацията на Румъния през 1917 г., частите на генерал Кантарджиев са преместени на западния Македонски фронт. През същата година бива произведен в чин генерал-лейтенант.

На Македонския фронт той воюва срещу французите. До края на войната успешно защитава Охрид, но след пробива при Добро поле е принуден да отстъпи.

След войната излиза в запас и се отдава на научна дейност. Автор е на повече от 33 книги, но те са малко познати за широката публика. Една от причините да бъде забравен е неговият син проф. Асен Кантарджиев, който е лидер на Ратниците – организация преследвана от комунистите.

Тодор Кантарджиев е носител на голям брой български и чуждестранни военни отличия, измежду които военен орден „За храброст“ IV степен II-ри клас, Железен кръст II-ри клас, орден „За военни заслуги“ II-ри клас на Австро-Унгария, и орден „Железен полумесец“ на Османската империя. Умира на 25 януари 1945 г. в София. І БГНЕС