„Опис на колекция „Кондики и тефтери“ от фонда на Българския исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ беше представен тази вечер в зала „История на книгата“ на библиотеката, предаде репортер на БГНЕС.

Съставител на изданието е Милена Тафрова, която сподели, че се радва, че ръководителят на отдела е избрал точно нея да се заеме с тази колекция. Периодът за реализирането на проекта отнема около 2 – 3 г., тъй като в колекцията са включени 640 документа, като половината от тях са кондики или тефтери. „Това са многолистни документи, но към тях има и придружаващи ги писма, благодарствени писма, завещания и други видове документи, които са прикрепени към основния документ, затова са неотделима част от него“, обясни съставителят.

Документите са главно на български език, но има около 30-ина тефтера, които са на гръцки език. „Това беше по-голямата трудност, тъй като по-трудно се намират специалисти. Това е все пак гръцки език от XIX в. и по-трудно се намират такива специалисти, които да помогнат и да разчетат, и да съставим анотацията и описанието на документите“, разказа Тафрова.

В хронологичен план документите обхващат доста широк период от време – от втората половина на XVII в. до средата на ХХ в. „В териториален аспект почти покриват цялото българско етническо землище“, допълни съставителят и подчерта, че има и отделни документи от Букурещ, от Браила, от Цариград.

Тафрова добави, че документите са твърде интересни, много богати, много информативни. „Богата информация съдържат за различни теми“, каза тя и открои църковното дело, просветното дело, стопанска история, регулацията на отношенията в еснафските организации, като допълни, че революционното движение е представено от един-единствен документ.

Съставителят поясни, че няма документи, които да касаят една-единствена тема, а напротив – те включват в себе си богатство от сведения, които са изключително важни. „Разкриват проблемите на българското възрожденско общество и именно за това аз ги намирам за едни много интересни документи, които трябва да бъдат разкрити и включени в научно обръщение“, категорична е Тафрова.

Най-старият документ е Охридската кондика от 1677 г., но тя е от тези документи, които са изписани на гръцки език. Нейният обем не е много голям, но тъй като е почти изцяло на гръцки език, за нейната анотация е използвана помощ от приятел.

„Всеки документ е интересен. Има и такива с летописни бележки, а те са твърде интересни“, каза Тафрова, като уточни, че не може да назове определен документ, който да е най-интересен.

Тя посочи като много интересни еснафските кондики, където е открила устави на еснафа, сведения за еснафските празници, опис на наличния им инвентар, произвеждането на майстори, избор на първомайстори, данъци и такси, които плащат, благотворителната дейност за училища и църкви, които осъществяват еснафските организации.

Изданието е субсидирано от Министерството на културата по програмата „Помощ за книгата“.

Представянето на „Опис на колекция „Кондики и тефтери“ е и последното официално събитие в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ за 2023 г. /БГНЕС