Общото събрание на ООН прие резолюцията за геноцида в Сребреница. По този начин 11 юли се утвърждава като "Международен ден в памет на геноцида в Сребреница", предаде БГНЕС.

България и всички балкански държави, с изключение на Гърция, подкрепиха резолюцията. Тя получи 84 гласа „за“, 19 от страните бяха „против“, а 68 се въздържаха. “За” гласуваха - България, Северна Македония, Хърватия, Албания, Босна и Херцеговина, Румъния и Турция. “Против” гласува Сърбия, а Гърция се въздържа. Страната ни е съинициатор на документа.

През юли 1995 г. в босненския анклав Сребреница сръбските сили, командвани от генерал Ратко Младич и Радован Караджич, избиха само за няколко дни над 9000 души. До днес са открити телата на над 8000 от тях. Те са погребани в местността Поточари край Сребреница. Това е най-голямото клане на цивилни в Европа след Втората световна война /ВСВ/.

По време на клането в Сребреница Вучич е министър на информацията в кабинета на сръбския военнопрестъпник Слободан Милошевич. По това време, пред парламента в Белград, Александър Вучич заявява, че „за всеки убит сърбин ще бъдат по 100 босненци.“

Преди гласуването Вучич предупреди, че този ход "просто ще отвори стари рани и това ще доведе до пълен политически хаос".

Той обаче заяви, че не отрича убийствата в Сребреница, и добави, че прекланя "глава пред всички жертви на конфликта в Босна".

"Тази резолюция има за цел да насърчи помирението в настоящето и за в бъдеще", заяви посланикът на Германия в ООН Антие Лендерце.

Дипломатът посочи, че срещу резолюцията са били отправени „фалшиви обвинения“ и подчерта, че тя не е насочена срещу Сърбия.

„Бяха разпространени фалшиви обвинения относно текста на тази резолюция, тя не е насочена срещу никого, особено срещу Сърбия, уважаван член на организацията, а изключително срещу извършителите на геноцида“, каза Лендерце при представянето на резолюцията.

Църковни камбани огласиха цяла Сърбия в знак на протест. Сръбската православна църква заяви, че се надява жестът да обедини сърбите в "молитви, спокойствие, взаимна солидарност и твърдост в правенето на добро, въпреки неверните и несправедливи обвинения, пред които е изправена в ООН".

Междувременно президентът на Република Сръбска (РС) Милорад Додик отрече изобщо да е имало геноцид в босненския град и заяви, че неговата администрация няма да признае резолюцията на ООН.

Европейският съюз реагира остро, като говорителят по въпросите на външните работи Петер Стано заяви, че "не може да има никакво отричане" и "всеки, който се опитва да постави това под съмнение, няма място в Европа".

На 23 май премиерът на РС Радован Вишкович заяви, че ентитетът ще изготви споразумение за мирно разединение през следващите 30 дни, което ще изпрати на Федерация Босна и Херцеговина.

„Не искаме конфликти. Това не е отцепване, а мирно отделяне. Ако някой ни смята за геноцидна нация, няма причина за съвместно съществуване“, каза Вишкович, като посочи, че настоящата ситуация е следствие от резолюцията за Сребреница.

В допълнение към обявяването на ден за възпоменание, резолюцията осъжда "всяко отричане" на геноцида и призовава страните членки на ООН да "запазят установените факти".

В писмо до останалите членове на ООН вносителите на текста Германия и Руанда определиха гласуването като "решаваща възможност да се обединим в почитта към жертвите и да признаем ключовата роля на международните съдилища".

Сърбия реагира яростно.

В опит да намалят напрежението авторите на резолюцията добавиха - по искане на Черна гора - че вината за геноцида е "индивидуална и не може да бъде приписана на никоя етническа, религиозна или друга група или общност като цяло".

Това обаче не е достатъчно за Белград.

В писмо, изпратено на 19 май до всички делегации на ООН, сръбският шарже д'афер Саша Март предупреди, че повдигането на "исторически чувствителни теми служи само за задълбочаване на разделението и може да доведе до допълнителна нестабилност на Балканите".

Посланикът на Русия в ООН Василий Небензя нарече резолюцията "провокативна" и "заплаха за мира и сигурността".

През 2015 г. Москва наложи вето на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, осъждаща "престъплението геноцид в Сребреница".

За роднините на жертвите на клането дебатът в ООН е важен момент в стремежа им към мир.

"Тези, които доведоха народа си до това положение (отричане на геноцида), трябва да приемат истината, за да можем всички да намерим мир и да продължим живота си", каза Када Хотич, 79-годишна съдиректорка на асоциацията на майките от Сребреница, която е загубила сина си, съпруга си и двама братя.

Резолюцията е "от изключителна важност за разпространението на истината", заяви Денис Бечирович, босненският член на тристранното председателство на Босна и Херцеговина. /БГНЕС