Организацията на обединените нации (ООН) обяви, че се нуждае от 46,4 милиарда долара през следващата година, за да осигури животоспасяваща помощ на около 180 милиона души в отчайващите обстоятелства по света.
ООН заяви, че глобалната хуманитарна перспектива за 2024 г. е „мрачна“, с конфликти, климатични извънредни ситуации и колабиращи икономики, които „сеят хаос“ сред най-уязвимите, предаде АФП.
Докато световното внимание се съсредоточава върху бушуващия конфликт в Ивицата Газа, ООН посочи, че Близкият изток, Судан и Афганистан са сред горещите точки, които също се нуждаят от големи международни операции за помощ.
Но размерът на годишния призив и броят на хората, които има за цел да достигне, бяха намалени в сравнение с 2023 г., след спад в даренията.
„Хуманитарните работници спасяват животи, борят се с глада, защитават децата, отблъскват епидемиите и осигуряват подслон и канализация в много от най-нехуманните среди в света“, каза шефът на ООН за хуманитарна помощ Мартин Грифитс. „Но необходимата подкрепа от международната общност не прави достатъчно“, добави той.
Призивът за 2023 г. беше за 56,7 милиарда долара, но бяха събрани само 35% от тази сума. Това позволи на агенциите на ООН да предоставят помощ и защита на 128 милиона души.
2023 г. вероятно ще бъде първата година от 2010 г., когато даренията за хуманитарна помощ са намалели в сравнение с предходната година.
Ето защо този път ООН намали призива си до 46,4 милиарда долара и ще се фокусира върху най-нуждаещите се.
72 страни
Публикувайки Глобалния хуманитарен преглед за 2024 г., Грифитс каза, че сумата все пак е „огромна молба“ и ще бъде трудно да се събере, тъй като много страни донори са изправени пред собствените си кризи в разходите за живот.
„Без адекватно финансиране не можем да предоставим животоспасяваща помощ. И ако не можем да предоставим тази помощ, хората ще платят с живота си“, каза той.
Призивът обхваща помощ за 72 държави: 26 държави в криза и 46 съседни нации, които се справят с косвените последици, като например потока от бежанци.
Петте най-големи призива се отнасят до Сирия (4,4 милиарда долара), Украйна (3,1 милиарда долара), Афганистан (3 милиарда долара), Етиопия (2,9 милиарда долара) и Йемен (2,8 милиарда долара).
Грифитс отбеляза, че през следващата година ще има 300 милиона нуждаещи се хора по света - спад от 363 милиона миналата година.
Но ООН има за цел да достигне само до 180,5 милиона от тях, като неправителствени организации и хуманитарни агенции се насочват към останалите.
Въздействие на климата
Близкият изток и Северна Африка имат нужда от 13,9 милиарда долара, най-голямата сума за всеки регион през 2024 г.
Отвъд Сирия, палестинските територии и Йемен, Грифитс посочи също Судан и неговите съседи, както и Украйна, Афганистан, Венецуела и Мианмар като горещи точки, които се нуждаят от постоянно глобално внимание.
Украйна преминава през "отчаяна зима" с перспектива за още война от другата страна, заяви той.
Според Грифитс с оглед на войната в Газа между Израел и Хамас, плюс войната между Русия Украйна, е трудно кризата в Судан да получи вниманието, което заслужава в чуждестранните столици.
В по-широк план изменението на климата все повече ще повлияе на работата на хуманитарните работници, които ще трябва да се научат как да използват по-добре климатичните данни, за да фокусират ресурсите за помощ.
„Няма съмнение, че климатът се сблъсква и конкурира с конфликта като двигател на нуждата. Сега климатът измества повече деца, отколкото конфликтите. Никога преди не е било така“, подчерта шефът на ООН за хуманитарна помощ. /БГНЕС