Преди дни Висшият съдебен съвет взе решението да приеме два кодекса за етично поведение – на съдиите и на прокурорите и следователите. Двата кодекса са изготвени като следствие от промените в Закона за съдебната власт, според които Пленумът придобива ново правомощие, а именно да одобри изготвените и приети от двете колегии – съдийска и прокурорска, Етичен кодекс на българските съдии и Етичен кодекс за българските прокурори и следователи.

“За нас е важно и гражданите да знаят, че и съдиите, и прокурорите и следователите се подчиняват или трябва да се подчиняват на тези принципи и правила за етично поведение както в личния, така и в обществения живот, така и в професионалния си живот и изяви. Надявам се това да повлияе и на тяхното отношение към съдебната система като цяло.”

Това заяви пред БГНЕС Олга Керелска, член на Съдийската колегия на ВСС и председател на Етичната комисия.

Керелска обясни, че на свое заседание Комисията по професионална етика към Съдийската колегия е взела решение да изпрати писма до всички съдилища, за да може те да изразят становища за това как трябва да изглежда новият кодекс за Етично поведение на българските съдии.

Сегадействащият кодекс за Етично поведение на българските магистрати е приет през 2009 г. и е изцяло съобразен с международен документ, който е основополагащ по отношение на правилата за етично поведение на магистратите - принципите от Бангалор.

„Запазихме рамката, но внесохме някои промени. Премахнахме разпоредби, които касаеха правила за поведение на административните ръководители във връзка с назначаване, преместване и повишаване на съдиите, тъй като такова правомощие те нямат", подчерта Керелска и напомни, че съдиите вече се назначават, преместват, повишават чрез конкурс.

Има малка, но съществена промяна в принципа за конфиденциалност, но според Керелска тя е била особено необходима и важна.

“В правилото от този принцип за конфиденциалност остана текстът, че съдията е свободен да изразява лично мнение в средствата за масова информация като ние решихме, че е назрял моментът да добавим и социалните мрежи, защото много от магистратите се включват активно в социалните мрежи и ги използват като способ да изразяват свое собствено мнение или становище във връзка с актуални въпроси, които касаят и работата на съдилищата", съобщи тя и отбеляза, че в Комисията за професионална етика към Съдийска колегия през последните две години имат четири случая на сигнали, които касаят именно публикации в социалните мрежи и по-специално Фейсбук.

„Това не трябва да се възприема като ограничаване на правото на съдиите за свободно право. Те го запазват и според мен трябва да бъде стимулирано, но трябва да знаят, че при тези си изяви, те също трябва да се съобразяват с правилата на Етичния кодекс", смята Керелска.

Председателят на Етичната комисия поясни, че Комисията за професионална етика е приела още няколко промени, сред които принципа за почтеност да бъде отделен от принципа за благоприличие в Етичния кодекс.

„Прозрачността според нас не би следвало да бъде извеждана като самостоятелен принцип, но правилата, които касаят изискването за прозрачност в работата на съдиите са запазени и останаха като такива правила в “принципа за справедливост”, защото прозрачността в работата на съдиите гарантира и справедливостта в техните действия и в техните актове", смята тя.

Олга Керелска каза и какво е нейното мнение за разделянето на кодекса на две.

„Имам лично мое и по-различно мнение от мнението на законодателите, които са приели, че е необходимо обезателно да бъде разделен Кодексът за етично поведение на българските магистрати. Според мен по-същественото беше да се потърсят механизми за прилагането на тези принципи и механизми по отношение на това при тяхното нарушаване да има съответната реакция“, каза тя.

Кодексът за етично поведение на българските магистрати има предистория.

„Първоначално е имало правила за етично поведение и те са били приети от съответните съсловни организации. В последствие е възникнала идеята за обединяване на етичните правила и по онова време Венецианската комисия е подкрепила тази идея и е приветствала създаването на единен Етичен кодекс на българските магистрати. Сега може би поради желанието на част от съдиите се стигна до този процес на разделяне. По мое лично убеждение по-същественият момент е във връзка с прилагането на тези принципи и предприемането на адекватни действия, когато те не се спазват“, каза още Керелска.

„В крайна сметка доверието в съдебната система се гради и почива не само на нашата дейност като съдебни актове, но и на цялостното поведение на съдиите и в пълна сила и на прокурорите и следователите", заяви тя. /БГНЕС