Луната е известна с многобройните си кратери, в които са останали следи от турбуленция. Но точно под разбитата лунна повърхност се намират доказателства за поредица от потоци от лава (формират се при разлив на лава от централния кратер или странични пукнатини на вулкан и разлива му по склоновете - бел. ред.), които свидетелстват за друг вид сътресения в миналото на Луната, възникнали под повърхността, съобщи „Science Alert”.
Цзянцин Фенг, астрофизик в Института за планетарни науки в Аризона, и колегите му от Китай и Великобритания искат да разширят обхвата на предишни изследвания на лунната повърхност, които са се оказали малко несполучливи.
Подобно на тези предишни проучвания, Фенг и колегите му анализират данни от луноход Chang'e-4, който кацна на далечната страна на Луната през 2019 г. Този път, обаче, те разполагат с много повече данни за работа отвъд първите няколко лунни дни на Chang'e-4 и надникват по-дълбоко в повърхността на най-големият естествен спътник на Земята, използвайки по-ниски честоти на проникващ радар.
Този радар е инструмент на борда на Chang'e-4. Той излъчва пулсиращи сигнали в лунната повърхност, докато луноходът се движи. Ако тези радарни сигнали попаднат на ясен контраст между два подповърхностни материала с различни свойства, те се отразяват обратно към повърхността, където ги очаква приемник.
Освен един стар кратер, скрит от отломки и почва, Фенг и колегите му не откриват нищо необичайно в първите 40 метра.
На дълбочина 90 метра нещата стават малко по-интересни.
"Чрез това изследване открихме множество слоеве в горните 300 метра, които вероятно показват поредица от базалтови изригвания, случили се преди милиарди години", пишат изследователите в своята статия.
Лунният вулканизъм е гореща тема напоследък. Миналия месец учените откриха странна гореща точка на далечната страна на нашия спътник, която може да е погребана маса от втвърдена магма, образувана от някакъв вид вулканизъм, който не е наблюдаван на Луната досега.
Благодарение на първите лунни скали, извлечени от повече от четири десетилетия, научихме също, че лавата е текла от вулканите на Луната милиард години по-дълго, отколкото се смяташе досега.
Слоевете втвърдена лава, открити от Фенг и колегите му, са още едно свидетелство за тази дълга история. По-дебелите слоеве са открити в дълбочина, макар че към повърхността те изтъняват, което предполага "постепенно изчерпване на вътрешната топлинна енергия, която е задвижвала вулканизма" и "намаляване на мащаба на изригванията с течение на времето".
Най-дебелите слоеве са били широки около 70 метра, а лавовите потоци са изтънели до около 5 метра в по-малките дълбочини.
Фенг и колегите му смятат, че са идентифицирали поне три или четири големи потоци от лава, някои от които изглеждат доста близо един до друг, като между втвърдените скали има тънък слой лунна почва.
Данните от дистанционното наблюдение обаче не могат да ни кажат нищо за времето на лунните вулканични събития, а само това, че те изглежда са ставали все по-малки с течение на времето, докато топлинната енергия на Луната е стихнала. /БГНЕС