Международен екип от учени установява, че неандерталците са преживели сериозен демографски срив, започнал преди около 75 000 години, съобщава уебсайтът "ScienceAlert". Въпреки временно възстановяване, почти всички късни неандерталци в Европа произлизат от една малка популация, което вероятно е допринесло за тяхното изчезване преди около 40 000 години.

„Имаме доказателства, че неандерталците са обитавали Европа непрекъснато между 400 000 и 40 000 години“, казва палеогенетикът Козимо Пост от Университета в Тюбинген. „Но разполагаме само с фрагментарни данни за тяхната популационна история и знаем много малко за еволюционните процеси преди изчезването им.“

За да изяснят този период, учените комбинират ДНК анализ и археологически данни. Според тях около 75 000 години назад ледникови условия вероятно са принудили групите да се свият в един или няколко „рефугиума“ в югозападна Франция, където популацията е оцеляла в изолация.

Изследването анализира митохондриална ДНК от 59 индивида, живели между 60 000 и 40 000 години. Този тип генетичен материал се наследява по майчина линия и се запазва по-добре в древни останки, което го прави особено ценен за палеогенетиката.

Резултатите показват, че около 65 000 години назад започва нов етап на генетично разнообразяване, съответстващ на излизане от ледниковия „рефугиум“. Въпреки широкото географско разпространение на пробите – от Иберийския полуостров до Кавказ – доминира една и съща митохондриална линия, което сочи общ произход от малка група предци.

„Това обяснява защо почти всички късни неандерталци, секвенирани досега, принадлежат към една и съща линия на наследена митохондриална ДНК“, отбелязва Пост.

Данните показват и рязък спад в генетичното разнообразие между 45 000 и 42 000 години, което говори за бързо намаляване на популацията малко преди окончателното изчезване на вида около 40 000 години назад.

Според учените този модел подсказва многократни цикли на разширяване и свиване на малки групи, което ги е направило уязвими към климатични промени, болести и генетични мутации, свързани с ниско разнообразие.

Макар изводите да се базират основно на митохондриална ДНК и да изискват допълнително потвърждение, изследването предлага по-динамична картина на еволюцията на неандерталците – с периоди на колапс, възстановяване и окончателен срив.

„Това ни позволи да комбинираме двете линии на доказателства и да реконструираме демографската история на неандерталците в пространствен и времеви аспект“, казва палеолитният археолог Йеспер Боре Педерсен от Университета в Тюбинген. | БГНЕС