В момента светът е в траектория на затопляне от 2,5 градуса по Целзий, според доклада на Wood Mackenzie „Прогноза за енергийния преход“, важна оценка на глобалния стремеж към бъдеще с по-ниски въглеродни емисии. Ако сега не се предприемат трансформиращи действия, целта на Парижкото споразумение за ограничаване на повишаването на средната температура до под 1,5 градуса по Целзий вероятно ще бъде пропусната.

Новият доклад анализира три различни пътя за сектора на енергетиката и природните ресурси – базовият сценарий на Wood Mackenzie (2,5 градуса), сценарий за обещания на държавата (2 градуса) и сценарий за нетна нула 2050 г. (1,5 градуса).*

ОСНОВНИ КОНСТАТАЦИИ:

Постигането на 1,5 C все още е възможно, но с ограничено превишаване на температурата и много зависи от действията, предприети през това десетилетие.

Снабдяването с ниско-емисионна въглеродна енергия и инфраструктура трябва да се ускори два пъти повече от постигнатото през последното десетилетие – усложнено от настоящите забавяния, пред които са изправени активите за възобновяеми енергийни източници, поради ограничените междусистемни връзки в мрежата.

Минимум 1,4 трилиона щатски долара годишно (реалистична финансова прогноза) трябва да бъдат инвестирани във възобновяеми енергийни източници, инфраструктура и технологии за енергиен преход. Годишните разходи в тези сектори трябва да нараснат до 2,4 трилиона щатски долара, за да достигнат „нетната нула“.

Петролът и газът все още играят роля като част от управлявания преход. Ще има естествено изчерпване с развитието на доставките с ниски въглеродни емисии, но доставките на нефт и газ все пак ще трябва да се възстановяват, докато светът се движи към нетна нула. Разходите ще бъдат 0,5 трилиона щатски долара годишно в реалистичния сценарий и 0,2 трилиона щатски долара годишно за постигане на „нетна нула“.

Електричеството да се превърне в основен енергиен пазар, като възобновяемите източници са основният източник на енергия. Търсенето на електроенергия се удвоява на всеки 10 години, за да се подпомогне електрификацията на пътния транспорт и производството на зелен водород. Енергията ще трябва да се използва много по-ефективно при сценарий с нулево нетно потребление, като управлението на търсенето ще бъде основен компонент, смекчаващ въздействието или нарастващата електрификация в други сектори.

Улавянето, оползотворяването и съхранението на въглерод (CCUS) и DAC (директно улавяне на въздух) са нови тенденции, които се тестват в сложни за ограничаване индустрии и помагат за възстановяване на въглеродния цикъл в дългосрочен план.

Бързото развитие на доставките на мед, никел и литий е от съществено значение за подкрепа на възобновяеми източници на енергия, електрически превозни средства (EV) и преносна инфраструктура. Предвижда се търсенето на литий да се удвои до 2030 г. (реалистичен сценарий).

„Пътят към нетната нула винаги е бил труден, но нахлуването на Русия в Украйна го направи още по-трудно, особено в близко бъдеще. Конфликтът бързо ограничи глобалното снабдяване с енергия и метали, като засили въздействието на недостатъчните инвестиции в сектора на ресурсите през последното десетилетие. Страховете за сигурността на доставките се увеличиха по целия свят, а по-високите цени на енергийните и минните суровини подхраниха инфлацията“, каза Саймън Флауърс, председател и главен анализатор в Wood Mackenzie.

„Доставката на нисковъглеродна енергия е нараснала с една трета от 2015 г. насам, но търсенето на енергия в света е нараснало много по-бързо с нарастващите доходи и население. Добрата новина е, че устойчивостта е жива и процъфтяваща, стимулирана от политика, включително въвеждането на Закона за намаляване на инфлацията в САЩ и REPowerEU в Европа. Постигането на 1,5C ще бъде изключително предизвикателство, но е възможно и до голяма степен зависи от действията, които ще бъдат предприети през това десетилетие“, добави Флауърс.

В основния случай на Wood Mackenzie свързаните с енергията емисии ще достигнат своя връх през 2027 г. и ще спаднат с приблизително 25% до 2050 г. спрямо нивата от 2019 г. Делът на нисковъглеродната енергия в крайното потребление нараства до 14% до 2030 г. и 28% до 2050 г.

„Никоя голяма държава не е на път да постигне целите си за намаляване на емисиите до 2030 г., да не говорим за нетната нула. Политическият пейзаж се пренасочва към директни стимули и целенасочена подкрепа за ускоряване на развитието на нови технологии, но страните трябва спешно да се справят с препятствията, включително ограниченията за разрешаване и ограниченията във веригата за доставка на електроенергия“, добави Флауърс.

Какво е необходимо, за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 градуса?

За да се постигне целта от 1,5 градуса, сега са необходими спешни действия за изграждане на ниско-емисионно въглеродно електрозахранване и съответната инфраструктура с бързи темпове, според Пракаш Шарма, вицепрезидент, изследване на сценарии и технологии в Wood Mackenzie и водещ автор на доклада .

Ниско въглеродните доставки представляват 42% от производството на електроенергия днес; това се очаква да нарасне до 78% до 2050 г. в реалистичния сценарий на Wood Mackenzie. Делът на вятъра и слънчевата енергия се увеличава от 13% днес до над 53%, докато общото търсене на енергия се удвоява за същия период от време. Веригата на доставки и инфлационният натиск, пред които в момента са изправени разработчиците на възобновяеми енергийни източници, ще намалеят след няколко години.

Комбинираният дял на вятъра и слънчевата енергия в прогнозите на Wood Mackenzie за страната и нетните нулеви сценарии достига съответно 60% и 65% през 2050 г. Този бърз растеж на променливите възобновяеми енергийни източници е придружен от 100% увеличение в приемането на гъвкави активи като съхранение на енергия, малки модулни ядрени и геотермални технологии.

Инфраструктурата за пренос на електроенергия също ще трябва да се разшири заедно с възобновяемите източници и следващата фаза на растеж ще изисква свързаност с мрежата.

Ценообразуването на въглеродните емисии е необходимо, за да се преодолее разликата в разходите за доставки с ниски въглеродни емисии, за да се стимулира приемането в трудни сектори като стоманодобива, производството на цимент и химикали. Wood Mackenzie очаква, че до 2050 г. е необходима цена на въглеродните емисии от 150 до 200 щатски долара за тон от сегашната глобална средна цена от 25 щатски долара за тон.

Електричество за захранване на бъдещата икономика

„Електричеството ще се превърне в най-големия енергиен пазар, изпреварвайки петрола и газа като бърз отговор, евтин и ефективен източник на енергия“, добави Шарма.

За електромобилите глобалните запаси нарастват от 43 милиона автомобила днес до 1,02 милиарда автомобила до 2050 г. в реалистичния сценарий.

Като основен материал за електромобили, търсенето на литий се очаква да нарасне два пъти до 2030 г. в реалистичния сценарий и до три пъти при сценария „нетна нула“. Доставките на мед и никел също ще трябва да бъдат разработени бързо, за да поддържат възобновяемите източници на енергия, електромобилите и преносната инфраструктура. Неотложността на инвестициите става още по-отчетлива при срока от седем до 10 години за изграждането на нови мини.

Нововъзникващи технологии: водород и CCUS

Проектите за нисковъглероден водород и улавянето, оползотворяването и съхранението на въглерод (CCUS) излизат от пилотната фаза и се превръщат в масови.

Нетният нулев сценарий на Wood Mackenzie изисква 515 милиона тона (Mt) нисковъглероден водород до 2050 г., тъй като технологията ще има 11% дял в крайното търсене на енергия до 2050 г., 4% в основния случай, постепенно премахване на изкопаемите горива в индустриите за производство на химикали, стомана и цимент.

CCUS и DAC намаляват използването на изкопаеми горива, като същевременно се разработват енергийни доставки с ниско и нулево въглеродно съдържание. В реалистичния сценарий на Wood Mackenzie се предвижда капацитетът на CCUS и DAC да нарасне от 100 Mt през 2023 г. до 2 милиарда тона (Bt) до 2050 г. Разгръщането трябва да достигне около 7 Bt до 2050 г. при нетен нулев сценарий, което изисква значително разширяване на разработването на транспортна, логистична и складова инфраструктура.

Какво ще кажете за петрола и газа?

„Нефтът и газът все още играят роля като част от управлявания преход. Ще има естествено изчерпване, тъй като се развиват варианти с ниски и нулеви въглеродни емисии, но предлагането все още трябва да бъде попълнено, докато се придвижваме към нетната нула“, каза Шарма.

В основния сценарий на Wood Mackenzie изкопаемите горива представляват 69% от търсенето на енергия за крайно потребление през 2023 г., спадайки до 53% до 2050 г., предизвикано от по-голямата ефективност при крайното потребление и електрификацията.

Петролът достига върхове през следващото десетилетие при всички сценарии, главно поради значителното навлизане на електромобилите. В основния случай на Wood Mackenzie пикът идва от 108 милиона барела на ден (mb/d) през 2032 г. и пада до 90 mb/d през 2050 г. Анализаторите на Wood Mackenzie очакват да падне до приблизително 50 mb/d и до 30 mb/d. d в сценариите за ангажименти на страната и нетно нула съответно до 2050 г.

Растежът на пазарите на втечнен природен газ ще доведе до увеличаване на дела на природния газ в доставките на първична енергия до 25% през 2023 г., докато въглищата и петролът стагнират или намаляват. Предвижда се търсенето на газ да расте за 10 години при всички сценарии поради широката гама от приложения. Слабото търсене на природен в сградите и промишлеността се компенсира от увеличеното преминаване от въглища към газ в електропроизводството и ролята му на суровина за производство на т.нар. „син водород“.

Инвестиция

В основния сценарий на Wood Mackenzie общата инвестиция, необходима за декарбонизация на енергийния сектор, се оценява на 1,9 трилиона щатски долара годишно и това ще трябва да се увеличи със 150% – или 2,7 трилиона щатски долара годишно – ако искаме да изпълним целта за ограничаване на повишаването на средната температура до под 1,5 градуса по Целзий . Повече от 75% от тези инвестиции са необходими в енергийния и инфраструктурния сектор.

„Устойчивите инвестиции са от решаващо значение както за съществуващите, така и за новите доставки на нулеви и нисковъглеродни енергийни източници. Глобалното сътрудничество и институционалната рамка са от съществено значение за стимулиране на иновациите и технологичното развитие.“, заключи Флауърс. /БГНЕС