Предложението на финансовия министър Гълъб Донев за прекратяване на автоматичното нарастване на възнагражденията в публичния сектор и въвеждане на таван, при който „никой няма да получава по-висока заплата от тази на президента“, поставя въпроса дали подобен подход има аналог в българската история. 

Прегледът на управленските практики след 1989 г. показва, че макар да е имало кризисни ограничения и замразявания на доходите, системен и универсален таван върху всички изборни и висши държавни длъжности досега не е прилаган като устойчива политика, предаде репортер на БГНЕС.

Кризата от 1997 г. и правителството на Иван Костов: стабилизация чрез замразяване

След финансовия колапс от 1996–1997 г. държавата преминава към режим на строга фискална дисциплина. В този период правителството на Иван Костов въвежда ограничаване на ръста на заплатите в публичния сектор като част от антикризисния пакет.

Мерките имат ясна цел – овладяване на инфлацията и стабилизиране на бюджета, но водят до изоставане на възнагражденията в държавния сектор спрямо частната икономика. Това създава дългосрочен ефект на напрежение между публичните системи и пазара на труда.

Периодът 2001–2005: умерено управление без структурни ограничения

По време на управлението на Симеон Сакскобургготски политиката в сферата на възнагражденията се характеризира с по-плавни и предвидими увеличения. Запазва се моделът на коефициенти и бюджетно определяне на заплатите, без въвеждане на тавани или директни ограничения.

Резултатът е относителна стабилност, но без структурна реформа на системата за възнаграждения.

Кризисните години 2009–2010: замразяване и рестрикции

Най-близкият исторически паралел до идеята за ограничаване на разходите е периодът след глобалната финансова криза. Тогава правителството на Бойко Борисов, заедно с министър Симеон Дянков, въвежда замразяване на заплати и пенсии, както и силно ограничаване на бонусните системи.

Мерките стабилизират публичните финанси, но водят до значително напрежение в системите на здравеопазване, администрация и образование. Впоследствие част от ограниченията са компенсирани чрез поетапни увеличения.

2014–2021: контрол чрез бюджет, а не чрез таван

В по-новия период политиката в публичния сектор се характеризира с по-скоро административен контрол върху разходите и бонусите, без въвеждане на структурни тавани. Системата остава базирана на законови формули и бюджетни коефициенти, които периодично водят до автоматичен ръст на възнагражденията.

Липса на прецедент за универсален „таван до президента“

Историческият преглед показва три основни типа политики в България:

1. кризисни замразявания (1997, 2010),

2. частични ограничения и контрол на бонуси,

3. формулно обвързване със средната заплата.

Нито една от тези практики не представлява цялостен и постоянен модел, при който всички изборни и висши държавни длъжности са обхванати от единен таван, както се предлага в настоящия политически дебат.

Затова предложението на Гълъб Донев се отличава като по-скоро структурна промяна във философията на заплащането в държавата, отколкото като повторение на вече прилаган модел в българската управленска практика. І БГНЕС