Жоро Пенчев: Много неща се правят в София технологично, но на парче

София отдавна има проблеми, свързани с хаос в строителството, в транспорта. Той идва от хаоса в управлението. Това коментира за БГНЕС Жоро Пенчев, координатор „Технологии, Икономика и Управление“ във „Визия за София“. Това е инициатива на Столична община за създаването дългосрочна стратегия за развитието на столицата и крайградските територии до 2050 г.

„Ние сме разписали редица стъпки, които минават през няколко важни неща. На първо място трябва да има координация на технологичните проекти. Много неща се правят в София технологично, но на парче, т.е някой с инициатива в общината тръгва да движи нещо, постига някакви резултати. Но то не стават част от общата картина. По този начин се решава моментен проблем, но не поставя добра основа“, обясни Пенчев един от проблемите защо се случват бавно иновативните проекти в сравнение с градове в Европа.

Откъде идва бавността, пояснява специалистът – от една страна бюрокрацията и политическа конюнктура вътре в работата на общината. От друга страна – капацитет. В Столична община макар и да има вече такова направление, свързано със „смарт“ и технологичното развитие на града, неговият екип не е толкова голям. Особено когато трябва да се разработи важен проект с отворени данни. Трябва да се пусне поръчка, да се привлекат изпълнители. Това са все бавни неща. Ако общината оптимизира процесите си и остави много повече процеси софтуер да ги решава, освобождава се човешки ресурс за други стратегически задачи. Това е въпрос на политическа воля – да се припознае като приоритет“, смята Пенчев.

В областта на енергетиката София също може да подобри технологиите си, посочва като пример Жоро Пенчев. „Това е ключов сектор, който с ефикасността си влияе и върху въздуха. Също влияние се оказва и върху цялостния разход, на ефективността, с която градът разходва ресурсите и колко пари харчи. „София, за съжаление, е доста назад в пестенето на енергия и съответно в екологичния парк“.

В градът трябва да бъде изградена технология, която да замерва разходът на енергия, „умно строителство“, саниране на сгради с технологии, които да преценят разхода на енергия и да го оптимизират. Но трябва да си даваме сметка, че тази политика също е бавно нещо. Няма как да стане за една година. От някъде все пак трябва да се почне. Не само, защото България има такъв ангажимент към ЕС, а защото е ефективно и смислено“.

Технологиите могат да помагат за сигурността на града, за оптимизация на градската среда. Например, чрез датчици да се прецени къде е пешеходния поток, така че да се моделира средата по удобния за хората начин спрямо красив архитектурен проект. „Т.е това е умното – ние първо да замерим какво се случва в града, да извлечем тази информация и да направим проекта съобразно тази информация, препоръчва Жоро Пенчев./БГНЕС