Козунакът не е сладкиш, той е сладкият хляб на Господа

Занаятчийските пекарни в София приемат заявки за козунаци за Великден, предаде репортер на БГНЕС.

В редица от фурните, които предлагат собствено производство в столицата, са спрели да месят хляб и не приготвят нищо друго освен козунаци. Така ще е до 6 май, Гергьовден, споделят майсторите.

Цените варират - качественият козунак, без консерванти, е на цена 19 лева за натурален и 22 лева - с шоколад. 20 лева е този със стафиди.

БГНЕС припомня, че историята на козунаците започва преди повече от три столетия. Сладкият обреден хляб символизира тялото на Иисус.

Смята се, че още през 17 век френски хлебари са месели козунаци. Тогава те били само за по-заможните хора в градовете заради скъпата захар. Има различни версии за родината на козунака и дали той не е просто една "еволюция" от обикновените обредни хлябове. Приготвянето му е сложен ритуал, който започва в четвъртък или петък на изгрев слънце. Постепенно жените започнали да се приготвят за празника все по-късно и днес козунаците се месят по-често в събота или се купуват от магазина.

Формата на козунака е разнообразна. В различните страни има разнообразни традиции. Някои го замесват в продълговата форма, а други го правят на кравай и поставят отгоре първото червено яйце. Традиционно козунакът се меси от най-възрастната жена в къщата. Казват, че тя трябвало да бъде облечена в най-новите си дрехи. Обичайно да Великден е хубаво да се премените с нова дреха, защото тя е символ на възраждането и новото начало. Водата, с която се замесва козунака се носи от най-младата девойка или от най-новата невеста. Тя се нарича "мълчана вода", защото момичето не трябва да говори, докато върви към дома си.

Традиционният български козунак се приготвя от бяло брашно, мая, захар, сол, яйца, масло и прясно мляко. И нещо много важно, козунакът трябва да се чупи, а не да се реже с нож. /БГНЕС