Васил Долапчиев: Отлагането на Закона за социалните услуги е грешка

Ние, хората с увреждания и организациите, които ги представляваме категорично стоим зад закона за социалните услуги и с нетърпение очакваме неговото окончателно приемане и влизане в сила. Това заяви в интервю за БГНЕС Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България. Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него. БГНЕС: Основателно ли беше според Вас внасянето на Закона за социалните услуги в Конституционния съд и как ще повлияе забавянето му върху хората с увреждания? Васил Долапчиев: Отлагането на влизането в сила на Закона за социалните услуги е съществена грешка, водеща до забавяне на процеса на дълбоки промени в една много важна обществена сфера. Не трябва да забравяме, че ни предстои още много работа свързана с изготвянето на пакет от нормативни актове от различен порядък за да дадем живот на новият нормативен акт. Техните бъдещи проекти и съпътстващият ги обществен дебат трябва да дадат отговор на много въпроси, вълнуващи отделни социални групи и да канализират необратимо процесите на подкрепа на широк кръг български граждани. След като цената на успокояване на общественото мнение е решението на Конституционния съд, ни остава да се надяваме в кратък срок то да бъде факт за да продължи процеса на законодателни промени, водещи до нова политика за социално включване на хората с увреждания.

БГНЕС: Законът за социалните услуги е приет след над 3 години дискусии и е един от законите, който е най-обсъждан от всички заинтересовани страни. Защо ЗСУ продължава да поражда обществено напрежение и създава разделение сред самите граждани? Васил Долапчиев: Поради обстоятелството, че съм пряк участник в целия процес се налага да ви коригирам като кажа, че върху Закон за социалните услуги се работи повече от 10 години. Първоначално преминахме през два варианта на концепции, които пропаднаха поради усложняване на политическата обстановка и смяна на правителствата. Върху настоящият Закон за хората с увреждания работим от 5 години, а преди 3 години се роди един много качествен концептуален документ, който жалонира новата политика в тази област. Стъпвайки на тази здрава основа, висока експертиза и широко представителство, работна група в продължение на две години разработи този много обемен нормативен акт. Днес плащаме дан на популизма, некомпетентността и преследването на политически цели с неясен и твърде съмнителен резултат. Ще илюстрирам твърденията си с три факта:

1. Критиците на закона умишлено неглижират ролята на общините, като основен двигател в организирането, предоставянето и контрола на социалните услуги. Нормативният акт по категоричен начин затвърждава тяхната водеща роля на гарант за успеха на този процес.
2. Тезата, че дейността на неправителствените организации се легитимира чрез Закона за социалните услуги е невярна и свидетелства за потресаваща некомпетентност. Безспорен факт е, че в продължение на повече от две десетилетия неправителствените организации в страната са основен партньор на държавата и общините в сферата на социалната политика и в частност в развитието на българският модел на социални услуги. Те категорично са доказали своята компетентност и отговорност за изпълнение на делегираните от държавата дейности. Реалният живот изобилства от стотици положителни примери в тази област.

В заключение трябва да кажа, че опасенията за навлизане в тази сфера на чуждестранни неправителствени организации с неясни цели са безпочвени, тъй като официалните данни показват, че само 10-15% от сектора на услугите се управлява от граждански сдружения.

1. Извеждането на преден план в дебата на темата за правоотношенията деца-родители, ясно доказва липсата на експертиза в критиците на закона и подчертава неяснотата на техните тези. Отношенията между членовете на семейството приоритетно се регулират от специалните нормативни актове: Закон за закрила на детето и Семеен кодекс.

Според мен, общественото напрежение се дължи на обстоятелството, че някои недобросъвестни коментатори, които не познават в дълбочина разнообразната и специфична материя, включително и самият нормативен акт, дават воля на емоциите си стигайки до „мистични прокоби”. Бързият изход от ситуацията е създаването на работна група, която да разгледа всички конкретни предложения и ако е необходимо да направи нови редакции на няколко текста от закона с цел постигане на по-висока степен на яснота, защита на гарантирани права и удовлетворяване на обществени очаквания. БГНЕС: Колко е важно за вас –хората с увреждания, влизането в сила на този закон? Васил Долапчиев: Секторът на социалните услуги в нашата страна от много години се нуждае от съществена реформа. Тя трябва да включва: 1.Повишаване на качеството и ефектвността на услугите; 2. Разширяване на набора от услуги и подобряване на материалната им база; 3.Достойно и мотивиращо заплащане на специалистите, работещи в сектора и повишаване на тяхната квалификация; Законът за социалните услуги дава решение на част от тези въпроси. Той отразява натрупания десетилетен опит в страната и заимства модерни европейски политики. Една от основните му цели е да гарантира равен достъп до социални услуги и правото на всяко лице на подкрепа за живот в домашна среда и в общността. За да прецените сами колко е важен за хората с увреждания Законът за социалните услуги ще кажа, че той за първи път регламентира:

• правото им на личен избор от широк кръг специализирани социални услуги за тях - различни видове рехабилитация, дневна грижа, подкрепа за придобиване на трудови умения, многообразие от терапии и др.;
• задължението на държавата да създаде и финансира интегрирани здравно-социални услуги, съответстващи на техните потребности;
• създаването на национална карта на социалните услуги, която ще даде възможност за регулиране и планиране на развитието на сектора и ще гарантира неговата устойчивост и обхватност;
• нови безплатни услуги за подкрепа и обучение на членове на семейството, които се грижат в домашна среда за своите близки с увреждания;
• заместваща грижа;

Ние, хората с увреждания и организациите, които ги представляваме категорично стоим зад закона и с нетърпение очакваме неговото окончателно приемане и влизане в сила! БГНЕС: В началото на март майките от „Системата ни убива” организираха палатков лагер пред Министерски съвет и отново настояват за оставката на социалния министър Деница Сачева, защото по думите им тя иска да внесе промени в Закона за личната помощ. Основателни ли са исканията за оставката на министъра? Васил Долапчиев: Оставката на министъра на труда и социалната политика Деница Сачева, дори и оставката на цялото правителство за съжаление няма да решат проблемите, които поражда Закона за лична помощ. Ситуацията налага да сложим пръста в раната и да назовем нещата с истинските им имена. Първият Закон за лична помощ беше представен в Народното събрание от една неправителствена организация в далечната 2004 г. Аз бях поканен на общественото обсъждане и още тогава заявих, че подобен нормативен акт е изключителен лукс дори и за далеч по-богати държави от България. Коректните разчети още тогава показваха, че във варианта, който беше разработен закона бюджета му достига 500 млн. лв. Всеизвестен е факта, че действащият Закон за лична помощ беше приет под силен граждански натиск, съпътстван с много емоции, но малко компетентност и разум. Масова практика в ЕС е асистентските услуги да бъдат предоставяни на програмен принцип до изчерпване на планирания бюджетен ресурс. Доколкото ми е известно в Европа действаха подобни три-четири закона, които не оцеляха. Последният в Белгия поради финансови съображения е отменен през 2019г. Министерството на труда и социалната политика през следващите три месеца, трябва да направи анализ на резултатите от прилагането на закона и съм сигурен, че правителството ще бъде изправено пред абсолютната необходимост да вземе непопулярни решения. В публичното пространство вече се чува, че фиска трябва да осигури около 900 млн.лева, за покриване на разходите по реализацията на правото на лична помощ. Предвидените средства за тази услуга през 2020г. са 90 млн. лв. Всеки разумен човек може да прецени мащаба и дълбочината на проблема. Според мен спешно трябва да бъде създадена работна група с участието на всички заинтересовани страни. Тя трябва да направи разчет на публичния финансов ресурс, който България може да осигури през следващите 5-6 години за подобна услуга. След това стъпвайки на народната мъдрост „Когато цифрите говорят и боговете мълчат”, трябва да пристъпим към спешни законодателни промени, ограничаващи обхвата на подкрепяните лица, до реално нуждаещите се от подобна услуга тежки случаи с увреждания. БГНЕС: Покрива ли всички нуждаещи се хора с увреждания Законът за личната помощ? Васил Долапчиев: Законът за личната помощ от правна гледна точка е принос в световната юриспроденция. Практически поради абсурдният му обхват на правоимащи лица- всички хора с увреждания, които днес надхвърлят един милион, не в тялото на нормативния акт а в Преходни и заключителни разпоредби те се ограничават до 85-90 хиляди деца и лица с трайни увреждания, преобладаващо ползващи чужда помощ, определена с решение на ТЕЛК. Тук отново трябва да кажа, че са неизбежни законодателни промени в две насоки:

1. Редуциране на тежестта на самооценката на лицето с увреждане, при извършване на индивидуалната социална оценка;
2. Допълнителна детайлизация на определените четири групи за подкрепа в чл.12, ал.2 от Закона за личната помощ.

В заключение трябва да кажа, че на Закона за лична помощ не трябва да се гледа като на източник за допълване на доходите на семействата на хората с увреждания, каквато е практиката в България. Той трябва да се превърне в инструмент за развитие на мрежата от социални услуги, които да гарантират достоен живот на хората със специфични потребности и да дават възможност на здравите членове на семействата или домакинствата да полагат обществен труд. Опитът ми показва, че темата е благодатна почва за популизъм и политически спекулации. Надявам се обаче в предстоящите обществени дебати и държавни решения да наделее прагматичния подход, който да съчетае обществения интерес със цивилизованото европейско отношение към хората с увреждания. /БГНЕС