България изостава в развитието на проекти с изкуствен интелект (ИИ), като София отделя едва 0.62% от средствата за цифровизация за проекти за изкуствен интелект, предаде БГНЕС. Само Нидерландия отделя по-малко с 0.59%.
Това се казва в проучване на Papazoglu et al. за 2023 г. Проучването разглежда средствата от инструментът Next Generation EU (NGEU) и неговият Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF).
NGEU и RRF представляват 70% от общите инвестиции в цифровата трансформация.
За България са отпуснати 10.18 милиона от 117 млрд. евро, представени от NGEU за цифрова трансформация. Италия е начело с отпуснати 42 млрд., а за съседна Румъния са предвидени 49.8 милиона евро.
Изкуственият интелект (ИИ) променя глобалния икономически пейзаж, като се превръща в основна сила в цифровата област и стимулира иновациите в различни сектори. Според прогнозите на индустрията до 2030 г. ИИ ще допринесе за повече от 11 трилиона евро в световната икономика. Очаква се ИИ и роботиката съвместно да предизвикат създаването на около 60 милиона нови работни места в световен мащаб до 2025 г., което подчертава решаващото значение на цифровизацията за стимулиране на икономическия растеж.
В целенасочени усилия да се изравни със световните технологични лидери, Европейският съюз засилва усилията си за интегриране и развитие на ИИ, като поставя специален акцент върху укрепването на цифровата инфраструктура и способности в своите държави членки.
Въпреки тези оптимистични прогнози обаче предизвикателствата остават.
Велина Лилянова, изследовател в Службата за изследвания на Европейския парламент, подчерта бавното внедряване на ИИ в Европа в критични сектори като здравеопазването и публичната администрация.
„Европа има слабост в това отношение“, твърди тя в неотдавнашното си проучване, озаглавено „Инвестиции в изкуствен интелект в националните планове за възстановяване и устойчивост“.
Лилянова посочва, че Европа е изправена пред няколко предизвикателства, които възпрепятстват по-широкото навлизане на ИИ, включително регулаторни бариери, проблеми с доверието, недостиг на цифрови умения и ниски нива на цифровизация на компаниите.
„Държавите членки трябва да се справят с тези бариери, за да улеснят широкото навлизане“, заяви тя, като подчерта необходимостта от регулаторни реформи, повишаване на цифровите умения и стимулиране на цифровизацията на компаниите.
Европейската комисия постави амбициозни цели за 2030 г.: стремежът е 90% от малките и средните предприятия (МСП) в ЕС да постигнат поне основно ниво на цифрова интензивност, а 75% от компаниите в ЕС да внедрят технологии като изчисления в облак, изкуствен интелект и големи данни.
Стратегиите за инвестиране в ИИ се различават значително в отделните държави, като варират от пряко финансиране на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) до непряка подкрепа чрез цифровизация на бизнеса и обществените услуги, както подробно е описано от Лилянова.
В Националния план за възстановяване и устойчивост на Испания (NRRP) специално се отпускат средства за укрепване на развитието на ИИ, като целта е страната да се позиционира като лидер в областта на научните постижения и иновациите в областта на ИИ. Планът се фокусира върху разработването на инструменти и приложения на ИИ на испански език за повишаване на производителността в частния сектор и ефективността в публичната администрация.
Стратегическата програма на Италия за ИИ (2022-2024 г.), съобразена с по-широката стратегия на ЕС за ИИ, има за цел да превърне страната в световен център за изследвания и иновации в областта на ИИ чрез повишаване на уменията и привличане на водещи таланти в областта на ИИ. /БГНЕС
