„В повечето страни от Западните Балкани все още е налице силна прозападна ориентация, докато в Сърбия се наблюдава обратната тенденция - проруските настроения нарастват, а подкрепата за членството в ЕС намалява“
Това заяви Пол Маккарти , регионален директор за Европа на Международната републиканска партия, в интервю за института „Гласа на Америка“ по повод ново проучване в региона, проведено от Ipsos.
Според изследването в Сърбия, базирано на извадка от 1238 пълнолетни граждани, подкрепата за ЕС е спаднала до 40%, докато Русия се смята за най-големия партньор, а Съединените щати - за заплаха. В Черна гора, където извадката е от 1036 пълнолетни граждани, подкрепата за членството в Европейския съюз нараства, но подкрепата за НАТО намалява. Най-голям брой от анкетираните в Черна гора са отбелязали Америка като най-голяма заплаха, а Сърбия - като най-голям партньор. Според проучването най-голяма подкрепа за Америка и западните институции има в Косово и Албания.
Въпреки преобладаващите прозападни настроения в региона Маккарти смята, че Западът започва да губи битката, когато става въпрос за усилията да се гарантира, че Западните Балкани няма да загубят вяра в процеса на евроатлантическа интеграция.
Гласът на Америка : Международният републикански институт (МРИ) проведе ново регионално проучване в Западните Балкани, което този път е посветено на външнополитическия курс на страните от региона. Какво ви казва това проучване за сегашните настроения в региона?
Маккарти : Мисля, че основното послание от проучването е, че сред повечето страни в региона, а ние изследвахме шестте страни от Западните Балкани, има силна подкрепа за присъединяване към ЕС и прозападна ориентация. Имаме някои сведения извън тази тенденция, а именно, че Сърбия показва съвсем различна тенденция, която бих описал като по-малко ентусиазирана за присъединяване към ЕС и за западна ориентация.
Гласът на Америка : Ако трябва да сравним това проучване с проучването от 2022 г., което, разбира се, беше с много по-широк обхват, видяхте ли някъде големи промени и къде?
Маккарти : От последното проучване насам има руска инвазия в Украйна. Така че това беше голямо международно събитие. Последното ни проучване излезе точно преди това. Това, което забелязвам в това проучване, в сравнение с предишното през 2022 г., е, че има по-дълбока поляризация в обществото, например отслабването на подкрепата за НАТО сред членовете, като например в Черна гора и Северна Македония. Това не е голяма промяна, но можете да видите, че подкрепата отслабва. И мисля, че в Сърбия подкрепата за прозападната ориентация и за присъединяването към ЕС е още по-малка, което и в двата случая е тревожна тенденция.
Гласът на Америка : Изненада ли ви нещо в тазгодишното проучване?
Маккарти : Да, когато стана въпрос за руското нахлуване в Украйна, бях изумен, може би не изненадан, от това колко много Съединените щати се обвиняват за руското нахлуване. Това може да се види в данните за Сърбия, но има и много хора, много респонденти в Босна и особено в Северна Македония, които обвиняват Запада за инвазията. Така че това ме изненада. А също така и силата на подкрепата за Русия в Сърбия, въпреки че не е изненадваща, дълбочината и големите числа, когато става въпрос за тази подкрепа, както и възприемането на Съединените щати като заплаха. Това представлява истинско предизвикателство в дългосрочен план за интеграцията на региона в евроатлантическите институции. Сърбия е много важна страна и целият регион наистина не може да влезе в тези институции, без Сърбия да е с него. Тя е най-голямата държава в региона на Западните Балкани. Тя е важна в икономическо и политическо отношение и мисля, че си правим лоша услуга, като оставяме Сърбия настрана и се опитваме да привлечем всички останали. Въпреки че има държави, които поемат по-бърз път, смятам, че в дългосрочен план това не може да стане, ако целият регион не е интегриран.
Гласът на Америка : Когато говорим за Сърбия, а Вие засегнахте някои неща в началото на интервюто, какви са основните тенденции?
Маккарти : Вече изброих две от най-ярките, а именно подкрепата за Русия и възприемането на Запада като заплаха, особено на Съединените щати. Но не искам да обвинявам само Сърбия. Бях изумен от нивото на подкрепа за Турция в Босна, например, която е на първо място, докато САЩ са на второ място. Това е много интересно. Подкрепата за Сърбия в Северна Македония също е доста поразителна. Попитахте ме за тенденциите. Мисля, че тенденцията е, че ни предстои трудна работа, за да гарантираме, че гражданите на страните от Западните Балкани няма да загубят вяра в евроатлантическия път. Страхувам се, че като гледам тези цифри, започваме да губим битката. След руската инвазия в Украйна се наблюдаваше ускоряване в тази посока.
Гласът на Америка : Когато сравните тазгодишното проучване с това от 2022 г., определено има увеличение на проруските настроения в Сърбия, но и леко увеличение на прозападните настроения, докато процентът на тези, които искат и двете, намалява. Означава ли това, че хората в Сърбия избират страна? За разлика от правителството...
Маккарти : Да, определено правите добра забележка, а именно за задълбочаващата се поляризация след руската инвазия в Украйна. В Сърбия настроенията все още са, да кажем, проруски, но има и силно малцинство, което е и прозападно настроено. Бих предположил, въпреки че в момента нямам данни пред себе си, че това е настроението в големите градове, особено в Белград, но би трябвало да разгледаме по-отблизо цифрите.
Гласът на Америка : Подкрепата за Европейския съюз в Сърбия е спаднала до 40 % в ново проучване. Каква е причината за този спад, бавен ли е процесът на интеграция или различни и понякога объркващи сигнали от страна на самото правителство? Каква според вас е основната причина за това?
Маккарти : Мисля, че това са всички тези неща, които току-що споменахте. Процесът е много бавен. И както казах по-рано, тенденцията в целия регион е да се губи вяра в процеса (интеграция). Виждате известно отслабване на подкрепата. Така че отчасти това е така, но отчасти имаше и послания от правителството, които са доста против ЕС, усещането е, че това е „обида за сръбския народ, че сме оставени на вашия праг толкова дълго време, трябва да търсим други партньори“. Не винаги с тези думи, но се усеща това чувство. А правителството в Сърбия направи много за укрепване на отношенията с Китай и Русия през годините, и това не е нещо ново.
Гласът на Америка : Както споменахте, това проучване е направено две години след руската инвазия в Украйна. Споменахте някои от влиянията, но до каква степен тази война е повлияла на начина, по който Западът или Русия се възприемат в Сърбия?
Маккарти: Мисля, че тя задълбочи проруските настроения, но също така поляризира настроенията, защото хората, които искаха да седят на два стола, ако мога така да се изразя, тази подкрепа за това намаля. А има и това малцинство от хора, които са прозападно настроени. Така че мисля, че ако трябва да предположа, някои хора от средата отидоха в крилата, някои в прозападното, а други в проруското. По този начин се увеличава поляризацията. Честно казано, конфликтите поляризират нагласите на хората. Това може например да задълбочи чувствата към едната страна, да речем Русия, но в същото време да увеличи опасенията, че Сърбия ще бъде изолирана, ако не се ориентира към Запада. Така че мога да видя, че това се случва./БГНЕС
