Проф. д-р Табакоглу: България и Турция работят по здравни проекти за милиони евро, българите са наши братя
България и Турция си сътрудничат все по-силно в здравеопазването, работят по медицински и изследователски проекти за милиони евро. Българските здравни туристи се увеличават всяка година.
България показа, че е истински приятел след земетресението в Турция и българските пациенти ще бъдат лекувани от турските болници като истински братя и сестри.
Това заяви в ексклузивно интервю за Агенция БГНЕС проф. д-р Ерхан Табакоглу, ректор на Тракийския университет в град Одрин и специалист по гръдни болести в болницата към университета.
Тракийският университет в град Одрин, в миналото столица на Османската империя, е основан през 1982 година. Той е съществувал като институт още от османско време. В тези години е имало медресета – училища със сериозно ниво на обучение. В тях са се обучавали и лекари. Едно от тези медресета става основа за създаването на Тракийския университет. Той е най-старият университет в Тракийския регион.
В него се обучават 42 000 студенти, 5000 от тях чуждестранни. Университетът разполага с 14 факултета, 5 колежа, 10 професионални училища, 5 института, денонощна библиотека, модернизиран спортен комплекс, 1000-местна столова, кафене, пансион. Освен чрез спортните съоръжения, студентите имат възможност да бъдат активни и посредством 110-те студентски клуба, стотици социални и културни събития, организирани всяка година, между които фолклорни прояви, рок концерти, класически балет и др. Университетът разполага и със собствена лаборатория, технопарк, изследователски център, както и център за кариерно планиране. В него се развиват и различни видове изкуства, като разполага със собствен симфоничен оркестър – Balkan Simphony Orchestra, част от Държавната консерватория към университета със състав от 75 преподаватели.
Университетската болница към Тракийския университет разполага с 1100 легла с възможност за повишаване на капацитета по време на криза. Болницата разполага със спешен, онкологичен и дентологичен център и център за обучение на студенти. Много от студентите от факултета по фармацевтика, по обучение на медицински сестри и други кадри, след следването си стават практикуващи лекари в болницата към университета. Болницата разполага с 13 хирургични и 11 интензивни отделения. През 2022 г. тя е приела 38 000 пациенти за лечение, а 566 000 са обслужени от лекарските кабинети.
„Мога да кажа, че Тракийският университет е доста силен в областта на медицината и здравето. Болницата разполага с 1975 души персонал, сред които 110 професори, 33 доценти, 61 лекари-преподаватели, 611 главни асистенти“, обясни професор Табакоглу.
Университетската болница е специализирана в областта на онкологията, като е един от най-добрите центрове в тази област в цяла Турция. Тя разполага с един от само четирите уникални по своята технология апарати за онкологични заболявания в страната. Сред последните инвестиции на болницата е покупка на иновативен робот, с помощта на който лекари от други страни ще могат да оперират пациенти от разстояние.
„В Турция има само 3 хирургични центъра за епилепсия и ние сме един от тях“, сподели професорът.
Иновативни са и операциите, които болницата извършва в областта на инвитро оплождането, както и центровете за бъбречна трансплантация и трансплантация при пациенти с левкемия.
„Имаме и 24-часов екип за незабавно оказване на спешна помощ специално при инфаркт или инсулт“, допълни той.
За 2022 година Университетската болница е обслужила 3573 пациенти от Балканите, между които 1403 пациенти от Косово, 1393 от България, 296 от Гърция.
Той е доволен, че с лидерството на Реджеп Тайип Ердоган в последните 15-20 години в Турция се строят нови болници и в почти всеки град има по една нова държавна болница с нова апаратура и нови специалисти.
„Затова в сферата на здравеопазването сме на много високо ниво и вярвам, че това ще продължи. Имаше упреци дали има нужда от толкова нови болници, но по време на коронавируса видяхме, че действително има нужда от тях. След земетресението тези болници се оказаха много важни за лечението на хората, пострадали от него. Има множество големи болници и по границите на Турция и аз мисля, че тези болници могат да помогнат доста на граничните страни. В последните години здравният туризъм в Турция се увеличи неимоверно и за лечение идват хора от всяка част на Европа“, информира професорът.
Според него целта на Реджеп Ердоган за увеличение на здравните туристи до 1,5 милиона през 2023 г. от 1,28 милиона през 2022 г. и на приходите от тях на 10 милиарда долара от 2 милиарда през миналата година, е съвсем постижима.
„Секторът се развива много бързо и почти във всяка специалност сме доста добри. Имаме пациенти от Америка, от Англия… Някои се възползват не само от шанса да се лекуват, но и от ваканция. Така че вече имаме пакети за туризъм и лечение едновременно“, заяви той, подчертавайки увереността си, че българските здравни туристи ще се увеличават все повече. По думите му към турските болници се обръщат предимно българи, които се нуждаят от по-детайлни прегледи и по-сложни операции.
„В нашата болница имаме персонал, който говори български, така че българи, които не знаят турски или английски могат спокойно да я посетят, за да се лекуват“, увери той.
„Ние сме много близо до границата, ние сме съседи, а съседите винаги си помагат, така че сме готови винаги да поемем пациенти от България. Не само в сферата на здравеопазването – нашият университет е готов за взаимодействие във всяка сфера. Може да се каже, че Тракийският университет е специалист по Балканите – ние основахме Балкански съюз на университети на Балканите и в момента сме секретариата на този съюз. В тази асоциация членуват 12 страни със 70 университета и почти всички големи организации в България са членове на тази асоциация. Имаме общи проекти с тях. Имаме проекти в областта на селското стопанство и на различни изследвания с български университети. С университета в Бургас работим по проект под егидата на ЕС на стойност 3 милиона евро. Нашите преподаватели работят заедно с техните, като основахме голяма лаборатория със средствата по тази програма и в момента изследваме почвата, водата и въздуха и елементите, които ги замърсяват. Готови сме да си сътрудничим във всяка сфера с колеги от университети в България“, заяви ректорът.
„България беше една от страните, реагирали много бързо при скорошното земетресение в Турция – изпрати помощ, изпрати и екипи, които работеха в нашите срутени сгради, които спасиха много животи. Видяхме, че в България имаше и много центрове за събиране на помощи, които бяха изпратени в региона на земетресението. Така че искам да заявя съвсем отговорно, че всички възможности, с които разполага нашата болница, са на разположение на България. Пациентите от България, които идват в нашата болница, са като наши братя и сестри и са добре дошли“, допълни сърдечно той.
„Университетът издава списание, което се казва „Balkan Medical Journal“- едно от най-добрите медицински издания в страната ни и едно от най-добрите на Балканите. Така че по отношение на научни публикации сме на едно от най-добрите места на Балканите“, допълни ректорът.
В медицинския факултет към университета има 45 специалности и всяка специалност прави изследвания в своята област. По думите на професор Табакоглу от всяка академична програма излизат най-малко по 5-6 важни изследователски публикации на година. Но изследванията в областта на онкологията са от най-голямо значение.
„Имаме патенти и нови открития, имаме добри специалисти и лаборатории, имаме всичко, което ни трябва и очакваме големи успехи в бъдеще. Имаме откритие, с което ще кандидатстваме за Нобелова награда – нова разработка за подобряване на човешкия слух - и на основата на тази разработка в момента вече се изработват нови, революционни слухови апарати“, разкри ерудитът.
За Ерхан Табакоглу е гордост, но и съжаление, че все повече млади турски медицински специалисти заминават на работа в чужбина, предимно Германия и Америка, но страната му работи все по-упорито за задържането им в нея.
„Първоначално мога да кажа, че увеличиха заплатите. Те имаха задължения да работят и събота и неделя – тези задължения бяха намалени. Увеличиха състава на студентите в медицинските факултети. Разбира се, нашата държава не е щастлива, че губи такива млади лекари и те заминават да се реализират в чужбина, но прави всичко възможно те да останат“, увери медикът.
По все по-спорния въпрос за навлизането на изкуственият интелект в различни научни сфери, професор Табакоглу е оптимист.
„Вярвам, че изкуственият интелект ще помогне много на медицината. Той разполага с много данни и може да допринесе за много мащабни промени в областта на медицината. Смятам, че има много голямо бъдеще в тази сфера“, каза той.
В края на разговора той обърна внимание на глобалните заплахи за здравето, сред които открои алергиите.
„С преминаването на хората към модерните технологии – коли, самолети, компютри – се повишиха значително и алергиите. Когато човек излезе от селото и започне да живее в модерния град, той използва все повече пластика и химикали. Това подпомага развитието на алергии. Виждаме, че децата страдат днес по-често от астма, отколкото в миналото. Микропластиката е един от новите проблеми на днешния живот. Консумираме вода и други неща от пластмасови прибори, така поемаме микропластични частици и в течение на времето те се отлагат в организма и се превръщат в болести. Пестицидите в плодовете и зеленчуците, които консумираме, също се превръщат в болести“, алармира специалистът.
Според него обаче са нужни малко усилия, за да бъдем по-здрави. Той съветва да употребяваме по-малко сол, да контролираме теглото си, да извършваме физическа активност и по възможност да консумираме по-органична храна с по-малко месо и повече плодове и зеленчуци.
„Вярвам, че така можем да живеем дълги години в здраве и щастие“, заяви пред БГНЕС проф. д-р Ерхан Табакоглу, завършвайки разговора със сърдечно „благодаря“ на чист български език. /БГНЕС