Повечето европейци подкрепят Украйна във война срещу Русия
Мнозинството в Европа смята, че Русия ще нахлуе в Украйна през 2022 г., и че НАТО и ЕС трябва да подкрепят Киев, сочи проучване, чиито автори смятат, че кризата може да промени драматично начина, по който европейците гледат на своята сигурност.
"Данните сочат нещо като геополитическо пробуждане в Европа", заяви Марк Леонард, директор на Европейския съвет за външна политика (ECFR), провел проучването в седем държави, на които се пада две трети от населението на ЕС. "Държавите от ЕС бяха обрисувани като разделени, слаби и отсъстващи по отношение на Украйна, но европейските граждани са единни: те са съгласни, че Владимир Путин може да предприеме военни действия и че Европа, заедно с партньорите си от НАТО, трябва да се притече на помощ на Украйна."
Според авторите на проучването, "вече няма много истина в клишето, че европейците приемат мира за даденост. Те възприемат своя свят като намиращ се в предвоенно, а не в следвоенно състояние".
Проучването, проведено в края на януари, показва, че мнозинството в шест от седемте изследвани държави смята, че Русия ще нахлуе в Украйна през 2022 г., като тези, които са най-близо до източната граница на Европа са най-убедени в това, съобщава "Гардиън".
Финландия (44%) е леко отклонение, но на други места - 51% от респондентите във Франция и Италия, 52% в Германия, 55% в Швеция, 64% в Румъния и 73% от тези в Полша заявяват, че смятат, че руска инвазия е вероятна през тази година.
Мнозинството във всичките седем държави смятат, че НАТО и 30-те му отделни държави-членки са основните защитници на украинския суверенитет, но също така са категорични, че ЕС носи голяма отговорност да застане в защита на Украйна в случай на руска агресия.
Във Финландия 56% от анкетираните смятат, че ЕС би бил в състояние да се притече на помощ на Украйна, а 59% - че НАТО би го направил. На други места данните са следните: 53% и 55% за Франция; 47% и 50% за Германия; 64% и 67% за Италия; 80% и 79% за Полша; 57% и 63% за Румъния; и 61% и 64% за Швеция.
Запитани на кого вярват най-много, че ще защити интересите на гражданите на ЕС, ако Русия нахлуе в Украйна, поне половината от анкетираните във всяка страна - като в Полша, Швеция, Италия и Румъния този процент надхвърля 60% - отговарят, че вярват на ЕС. В две държави, Швеция и Финландия, доверието в ЕС е дори по-голямо от това в НАТО.
Доверието във Вашингтон е значително по-ниско, като повече респонденти във всички страни, с изключение на Полша и Румъния, са заявили, че имат по-голямо доверие на Германия, отколкото на САЩ. Дори в Полша НАТО (75 %) и ЕС (67 %) се смятат за по-надеждни от САЩ.
"Макар че повечето европейци все още вярват, че НАТО защитава Европа, "НАТО" вече не е просто другото име на "САЩ"", казват авторите. "Европейците се доверяват на НАТО да защитава техните интереси повече, отколкото на САЩ."
Проучването показва също, че европейците са готови да приемат значителни, потенциално дългосрочни заплахи в резултат на защитата на Украйна, като евентуално пристигане на голям брой бежанци, по-високи разходи за енергия, икономическа принуда, кибератаки и заплаха от руски военни действия.
Респондентите в Полша, Румъния и Швеция са по-склонни да приемат, че оказването на помощ на Украйна "си заслужава риска" от всички тези възможни последици, като 53% от анкетираните в Полша заявяват, че подкрепата за Украйна си заслужава дори риска от евентуални военни действия, насочени срещу тяхната страна.
Може би най-критично е обаче, че гражданите на Франция и Германия са най-малко склонни да поемат което и да е от тези потенциални тежести - което предполага, че според тях евентуалните щети от това може да надхвърлят ползите, твърдят авторите на доклада.
Мнозинството във всички страни с изключение на Швеция (47%) заявява, че енергийната зависимост е най-голямото предизвикателство, свързано с позицията на Русия спрямо Украйна, като това мнение е най-силно изразено в Полша (77%).
Путин може би ще се изненада да разбере, че много европейци "биха възприели нова руска инвазия в Украйна като атака не само срещу съседна държава, но и срещу самия европейски ред за сигурност", заключават авторите. "И е поразително, че толкова много респонденти - от север, юг, изток и запад - смятат, че този ред трябва да бъде защитен. Тъй като някои очевидно са по-малко склонни да приемат цената за това от други, начинът, по който европейците ще подходят през следващите няколко седмици, ще бъде от решаващо значение за бъдещето на европейската сигурност", казват те. /БГНЕС