Налбантов: Бизнесът ще плати цената за нерешителността на София по Украйна

11.10.2022 - 13:27 /Редактирана: 11.10.2022 - 13:31/

Българският бизнес може да плати цената на нерешителната позиция на София по войната срещу Украйна. България ще бъде заобикаляна като място за развитие на високотехнологични производства.

Отбраната на страната е поставена в подчинение на социалния популизъм. Превъоръжаването е преди всичко индустриална политика за високотехнологично развитие на икономиката.

Това заяви в интервю за БГНЕС Илия Налбантов, военен експерт и председател на асоциация „Джордж Маршал – България“.

Агенция БГНЕС публикува пълния текст на интервюто с него:

БГНЕС: Как да си обясним позицията на президента Румен Радев, който отказа да се присъедини към Декларацията за членството на Украйна в НАТО? От какво е продиктувана тази позиция?

Илия Налбантов: България не подписа декларацията „Украйна в НАТО“! Отказът може да бъде обяснен по много начини, но според мен става въпрос за перспектива на политическото мислене. През 1991 г. единици бяха хората, които мислеха за членство на България в НАТО. През 1996 година двама български високопоставени дипломати на преклонна възраст ми казаха, че България не само трябва, но и ще стане член на НАТО! България стана член на НАТО през 2004 г. Приемането на дадена страна за член на НАТО е процес, за който се изисква консенсус! За този консенсус се работи не само от украинската страна, но и от всички страни-членки взети заедно и по-отделно. Приемането на страна за член на НАТО по време на война не е ограничено във Вашингтонския договор. Т.е., ако обстоятелствата го изискват, това може да се случи по ускорена процедура. Въпросът е друг. Как ще действа България при промяна на обстоятелствата – например категорична необходимост от изграждане на плътна защитна завеса за западната цивилизация срещу агресивните планове и действия на Руските управляващи? Дали тогава България ще се противопостави? Към моментна позицията е на снишаване пред Русия, а както знаем от българската история преклонените главици най-лесно се режат. Агресорът не се ръководи от сантименти! Още по-малко, когато е губещ войната! Въпреки нашето системно снишаване, през последните седмици за втори път България е употребена в руския политически и пропагандистки процес. Първият път неформално, сега вече и официално! Това следва да се отчита от българските управляващи и българските политически оператори! Към днешна дата (към 17.00 часа на 10.10.2022 г.) няма реакция от страна на българското МВнР.

Русия всячески се стреми да въвлече някоя страна-членка на НАТО в конфликта. Страна, която е в непосредствена близост до Русия, с крайно ограничени военни способности, с минимално присъствие на войски на НАТО на нейна територия, страна с добре отгледани русофилски не само обществени нагласи. България е най-подходяща за случая. Путин и неговият режим всячески ще се стремят да загубят войната от някой по-голям от Украйна. Това определено създава рискове пред България, като страна-членка на НАТО и ЕС. Дали можем сами да предотвратим подобни рискове е съмнително! Нека да е ясно, че украинският народ продължава да плаща много висока цена, за да прегражда пътя на агресора към западната цивилизация. С отказа да се подкрепи Украйна за членство в НАТО българският президент постави страната ни в лимитрофната зона на вече очертаващата се нова желязна завеса. Това определено е риск за страната ни. Дълбоката и ясна убеденост, с която се аргументира отказът може да ни подскаже и действителните аргументи, а те вероятно корелират не само с ментални, а и с други зависимости.

БГНЕС: Какви са негативите за България от липсата на ясно изразена позиция в подкрепа на Украйна?

Илия Налбантов: Погледнато през призмата на руско-украинската война, България изглежда като страна, която не се е освободила от формираните след 1945 г. от Москва тоталитарни зависимости. Дори напротив, те са придобили значително по-гъвкави форми, в които се преплитат персонални, институционални и икономически връзки, представляващи своеобразна паяжина, оплела през годините политическата и културна безкритична емоционалност и на обикновения българин към Русия. Войната в Украйна постави на изпитание именно тези зависимости в българското общество и то през призмата на ценностната система за свободата на инициативата, равенството пред закона и агресор - жертва! А когато има неразбиране на тази ценностна система и тиражираш чрез обществените си медии пропагандата на агресора това означава, че българското обществото има ментални проблеми, които няма как да бъдат решавани от външни фактори. В този смисъл ще нараства недоверието към българските институции и най-вече към българския бизнес. България ще бъде заобикаляна като място за развитие на високотехнологични производства. Няма по-страшно нещо от това, към страната ти да се отнасят с безразличие. Във вътрешен план това безразличие ще се екстраполира в продължаване на зависимостите от Москва. Т.е. ще продължаваме да бъдем страна с ширеща се корупция, водеща след себе си бедност.

БГНЕС: Защо политици като Асен Василев и Корнелия Нинова се противопоставят на модернизацията на българската армия със закупуването на така необходимите изтребители Ф-16? Наистина ли сега не е време да мислим за нашата авиация, както смята Василев? А кога ще настъпи това време?

Илия Налбантов: Именно поради тези зависимости. За съжаление, отбраната на страната е поставена в подчинение на социалния популизъм. Ние отдавна сме закъснели да мислим не само за авиацията, но и за всички видове и родове специални войски. Не само тези двама политици мислят и действат по този начин. Ако не е целенасочена политика, в която да не можем да предоставим за себе си и за другите военни способности, адекватни на съвременната война, това може да се охарактеризира като тотална неграмотност по отношение на отбранителната политика на една суверенна държава. А превъоръжаването на армията е не само отбранителна политика. Превъоръжаването е преди всичко индустриална политика за високотехнологично развитие на икономиката. Всеки български политик, който се противопоставя на процеса на високотехнологично превъоръжаване обрича на забавяне именно икономическите ефекти от въвеждането на високи технологии в индустрията. Да, този процес изключва посредниците търгаши, които искат българските въоръжени сили да получават нискотехнологични платформи на висока цена. Изказвания на български политици от този род наливат вода в мелницата на търгашите. Това е системен проблем, решението на който следва да се търси в междуинституционално взаимодействие с привличане на индустрията и академичната общност. Не виждам български политик да мисли с такива мащаби. По тази причина ги наричам политически оператори, защото оперират като на конвейер нашите ресурси по модела „Луканов“, без да създават висока принадена стойност за обществото.

БГНЕС: Каква е вашата оценка на ситуацията в Украйна? Ще станем ли свидетели на ескалация на конфликта след взривяването на Кримския мост?

Илия Налбантов: Войната се развива в изказаната от мен още през първите дни позиция. Украйна върви към военна победа. Не е ясно, кога ще бъде постигнат мирът.

Много украинци мечтаеха за взривяването на Кримския мост. Ето това се случи.

Актът на взривяването му ще има по-скоро вътрешнополитически измерения за Русия, отколкото международни. Един от ефектите, които се опитва да постигне режимът на Путин е да се разправи с различно мислещите военни относно войната. Друг ефект е да се отклони вниманието от системните масови обстрели на украинска гражданска инфраструктура от страна на руската армия, както и повод за прилагането на тактиката на изпепелената земя, чрез използването и на така наречените вакуумни бомби. Руската армия не е способна на друг тип военно противопоставяне. Това го видяхме в Алепо-Сирия, сега го виждаме и в Украйна! Това е категорично доказателство за военно безсилие.

Има и нещо символно в тази полуразрушена конструкция. Преди взривяването тя беше изразител на силата и мощта на Путин. Сега тя нагледно показва пълната ерозия на путиниския режим и късането на връзките за руското общество с цивилизования свят. /БГНЕС