Христина Владимирова: Русия като фактор за печелене на гласове
Предсрочните парламентарни избори ще се проведат след два дни, но сякаш те са предопределени, защото нито една от партиите и коалициите, определяни от социолозите да влязат в 48-ото Народно събрание, не са склонни да направят компромиси и да потиснат егото си, за да бъде съставен работещ кабинет. Това означава, че страната ни само след няколко месеца ще бъде изправена пред нови избори, за които обаче е малко вероятно да бъдат различни.
Невъзможността за съставяне на правителство е свързана с липсата на диалог между лидерите на политическите формации, това се вижда и от нежеланието им да проведат интелигентен дебат помежду си, за да стане ясно кои от приоритетите им по отношение на управлението на страната се припокриват и къде се разминават.
Като изключим твърдия електорат, останалата част от хората, имащи право да гласуват, са все по-объркани в полза на кого да упражнят правото си на вот. Това е и основната причина за ниската избирателна активност, на която ще станем свидетели в неделя.
Една от основните причини за разделението между партиите и коалициите е различната им позиция по отношение на Руската федерация и войната, която тя води на територията на Украйна.
Съответно оттам произлизат и проблемите, свързани с купуването и доставките на руски природен газ и петрол. Няма да преувеличим, ако кажем, че позициите на политическите формации спрямо РФ са един от основните фактори за печелене на гласовете на избирателите. Излишно е и да казваме, че главните действащи лица на българската политическа сцена много ясно осъзнават това.
Коалиция ГЕРБ-СДС, която според социологическите проучвания се очаква да бъде първа политическа сила (25,7% според Тренд, 25,2% според Алфа Рисърч, 23,7% според „Маркет линкс”), още с избухването на войната в Украйна се обяви против действията на РФ.
От предизборната програма става ясно, че осъждат действията на РФ и искат „откъсване от руската енергийна зависимост“, изпращане на военна помощ, както и „суспендиране на визовото споразумение с РФ, с изключение на руските граждани, заемащи активна позиция срещу действията на кремълския режим в Украйна“. Обвиненията на ГЕРБ-СДС са, че именно правителството на Кирил Петков е било най-изгодно за РФ, въпреки това твърдят, че биха водили преговори с евроатлантически ориентираните политически формации, каквито са именно „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. И докато от ГЕРБ-СДС виждат най-много допирни точки с ДБ, макар че ги обвиняват, че не се отказват от руския петрол, а само от руския газ, то с ПП разминаванията са свързани именно с Кирил Петков и Асен Василев, с които коалиция поне на този етап не би могла да се осъществи.
Коалиция „Продължаваме промяната“, която следва да бъде втора политическа сила, (16,4% според Тренд, 16,5% според Алфа Рисърч, 17,8% според „Маркет линкс”), в предизборната си програма заявява пълна подкрепа за усилията на Украйна да защити своя суверенитет и териториална цялост, за прекратяване на военните действия и за възстановяване на мира и завръщане на бежанците. И докато от ПП се обявиха твърдо „за“ диверсификацията, включително Асен Василев заяви, че никога няма да водят преговори с „Газпром“, впоследствие самият той обаче каза, че най-важно е да се гарантират сигурността и ниската цена. ПП биха се коалирали успешно с ДБ и БСП, но ще им бъдат необходими още депутатите, за да могат да управляват, което означава, че ще се повтори ситуацията с връчения им проучвателен мандат от президента Румен Радев за съставяне на правителство в рамките на 47-ото НС, където не успяха да съберат подкрепата на 121 народни представители.
ДПС (11,9% според Тренд, 13,1% според Алфа Рисърч, 10,9% според „Маркет линкс”) също в официалната си позиция, свързана с РФ и войната в Украйна, се обяви за налагане на санкции върху агресора, както и за преразглеждане на всяко едно гражданство или статут на постоянно пребиваващ на руски граждани. Въпреки, че и Мустафа Карадайъ, и Йордан Цонев многократно заявяват, че няма да се коалират с ГЕРБ-СДС. Взаимодействие между ДПС и ПП, ДБ и БСП със сигурност не е възможно, поради различните възгледи, включително и заради личности като кандидата за народен представител Делян Пеевски, включен в списъка „Магнитски“.
От Русия печели „Възраждане” (13,9% според Тренд, 11% според Алфа Рисърч, 7,6% според „Маркет линкс”), същевременно при тях решаващ е и т.нар. скрит вот. В своята програма партията залага на поддържането на добри и стабилни външнополитически отношения със стари икономически партньори като РФ. Лидерът Костадин Костадинов често изразява позиция, сходна с тази на Кремъл по отношение на войната в Украйна и не вижда нищо нередно в референдумите, които се проведоха в окупираните украински райони за присъединяването им към РФ. Освен това той е лидерът, вживял се най-много в ролята на вълк-единак, съответно оттам са провокирани и думите му, че партията му ще подкрепи само кабинет с мандат на „Възраждане“, защото нямат интерес да управляват с други политически формации. Техният електорат е с не просто русофилски профил, а с открито путинофилски.
„БСП за България” (8,7% според Тренд, 10,2% според Алфа Рисърч, 10,9% според „Маркет линкс”) от самото начало на конфликта в Украйна се намира ту в неутрална позиция, ту в категорично против предоставянето на оръжие, срещу политиката на санкции и контрасанкции. И въпреки, че РФ обяви България за неприятелска страна, в своята предизборна платформа левицата цели „нормализиране на дипломатическите отношения и поддържане на конструктивен диалог“. БСП остро осъди и решението за експулсирането на 70 руски дипломати и служители на Руското посолство от България. Категоричната позиция на левицата е, че е „противник на авторитарния модел на управление на ГЕРБ“, така че не може да става дума за какъвто и да било диалог между БСП и ГЕРБ-СДС. Въпреки, че възгледите на БСП и „Възраждане“ са почти идентични, то за преговори между тях няма как да се говори, поне не и на тези избори, тъй като за да не продължи да губи повече избиратели, левицата ще се опита максимално да се държи за бившите си коалиционни партньори. Освен това тя е склонна на диалог и с „Има такъв народ“, която от първа сила два избора по-рано се сриват до ръба на 4-процентната бариева.
Коалиция „Демократична България” (7,6% според Тренд, 8,4% според Алфа Рисърч, 8,1% според „Маркет линкс”) се обяви още в началото против войната в Украйна, включително и за незабавни санкции срещу РФ. В предизборната програма на коалицията приоритети са нулевата зависимост на българския енергиен сектор и осигуряването на доставки на газ от източници, независими от РФ, както и постигане на независимост на доставките на нефт и гарантиране, че дейността на „Лукойл“ в България ще съответства на българското и европейското законодателство и интереси. Противодействие на руската пропаганда в медиите и в социалните мрежи, ограничаване на участието в процедури за обществени поръчки на юридически лица, свързани с РФ, всестранна подкрепа за Украйна в борбата ѝ срещу руския агресор, доставки и директни продажби на оръжие и муниции, подкрепа за членството ѝ в ЕС, както и продължаване на подкрепата за украинските бежанци и интеграцията им в България, са също част от мерките, заложени в програмата. Въпреки това не може да не бъде отбелязан и фактът, че в съвместната 6-месечна управленска програма, която изготвиха ПП, ДБ, БСП и отцепилите се от ИТН депутати, беше включено и искането на левицата „да се положат дипломатически усилия за нормализиране на диалога между България и РФ с оглед българския национален интерес“.
Интересно е защо сякаш тогава никой не обърна внимание на тази точка, която всъщност е ключова. В такъв случай можем ли да наречем двулични протестите с искане оставката на президента и на служебното правителство на Гълъб Донев, след като преди това очевидно е бил постигнат консенсус по въпроса за РФ, която е страната-агресор във войната, водеща се на територията на Украйна? В крайна сметка ПП не успя да направи кабинет и върна мандата на президента. Въпреки това обаче и ДБ, и БСП бяха категорични, че ако им бъде връчен проучвателен мандат, ще залегнат именно на тази управленска програмата. Това навежда на мисълта, че ако успеят все пак да се коалират отново, ще залегнат отново на тази програма, макар и Атанас Атанасов да заяви, че повече компромиси по отношение на Украйна няма да се правят.
По отношение на ГЕРБ-СДС ДБ от своя страна би следвало да прибегне до два сценария – или да откаже да се коалира с тях заради електората си и обвиненията, които биха последвали, ако това се случи, или да направи компромис, за да не се наложи пак да ходим на избори. Естествено далеч по-вероятен е първият сценарий, особено като се имат предвид и обвиненията, свързани с „Турски поток“ и заобикалянето на Украйна. ДБ със сигурност ще опитат да се коалират с ПП, въпреки че вторите отказаха да се явят на изборите като една обща коалиция с тях и да си гарантират повече депутатски места в парламента, което в настоящата ситуация по-скоро беше грешна стратегия.
Парадоксалното е, че от една страна избирателите не искат да ходят на поредни избори, а от друга страна не биха приели коалиция между определени политически формации, а и самите партии и коалиции не се стремят към постигане на консенсус. Изводът е, че ако и след 2 октомври не бъде съставено правителство, което е абсолютно вероятно, ще бъдем въвлечени в спирала от избори, които няма да се различават съществено от тези, а избирателната активност ще продължава да спада. Това неминуемо ще бъде в ущърб за обществото и държавата като цяло, защото на България ѝ трябва редовно и работещо правителство. /БГНЕС
Христина Владимирова, политическият репортер на БГНЕС.
