Очакваната активност в неделя варира между 2.5 – 2.7 млн. души, които са декларирали, че ще гласуват. По принцип декларативната активност винаги е малко по-висока от реалното гласоподаване, което значи, че активността ще е по-скоро към долната очаквана граница.
Без съмнение ще има ниска избирателна активност: ако направим сравнение с последните парламентарни избори от 14 ноември миналата година, когато регистрирахме най-ниската избирателна активност от началото на демократичните промени – 40%, то не трябва да ни учудва ако на изборите в неделя поставим нов рекорд по ниска активност на избирателите. Това се дължи на два фактора: първо, на 14 ноември все пак имаше избори 2 в 1, а двойният вот винаги мотивира повече избиратели да гласуват; и второ: голяма част от хората са с убеждение, че и след този вот няма да има правителство. Само по себе си когато знаеш, че играеш вече свирен мач, това демотивира част от хората, те не виждат висока цена в тях, и тезата им е “защо да ходя на избори, като след няколко месеца следват нови такива“.
По принцип по-висока избирателна активност се регистрира, когато на политическата сцена има нов голям политически субект. Така беше през 2009 г. последно, когато ГЕРБ дойде на вълната на наказателния вот срещу Тройната коалиция. В сегашната ситуация нов политически субект е „Български възход“, но той е твърде малък, за да запали някаква вълна на активност, което да изкара традиционно негласуващите и да ги вкара в лагера на гласуващите.
Тези избори безспорно са много по-различни от предходните миналата година: на всички избори през 2021 г. имаше разделение на два лагера: единият беше на промяната, а другият – на статуквото. Лагерът на промяната, който се формира около протестите през лятото на 2020 г., на всички избори през 2021 г. имаше мнозинство – дали беше ИТН и другите, дали ПП и другите, - през 2021 г. 60-65% се получаваха за Лагера на промяната; и от другата страна бяха партиите от т.нар. „статукво“ – ГЕРБ и ДПС.