Димитър Ганев: Следващата коалиция може да се скрие под формата „програмна“ или „експертна“

Вече няма лагери на „промяната“ и на „статуквото“: новите са на „евроатлантиците“ и „с по-нюансирано отношение към Русия“.

Победителят изглежда сигурен. Коалицията ГЕРБ-СДС вече се е отделила на доста комфортна дистанция от втората политическа сила.

Нека говорим за относително сигурни и не толкова сигурни величини: ГЕРБ-СДС изглежда като сигурен победител, оттам надолу подредбата на партиите изглежда по-скоро несигурна.

Можем да групираме формациите в три групи, като правя уточнението, че партия от една група трудно може да се прехвърли в друга, но формации вътре в определена група могат да разменят местата си.

„Продължаваме промяната“, ДПС и „Възраждане“ формират първата група на т.нар. „12-16%“. Така „Продължаваме промяната“ остава втора политическа сила, „Възраждане“ – трета, а ДПС – четвърта. Прави впечатление, че от предишните социологически изследвания от края на август насам има ерозия при „Продължаваме промяната“, и ръст в подкрепата за „Възраждане“, затова и техните стойности започват да изглеждат доста близки. Не изключваме определени промени, тъй като в последните 3-4 дни преди изборите нагласите се променят, а и част от хората решават буквално в неделя за кого да гласуват.

Във втората група влизат „Демократична България“ и БСП за България, които са със сходни резултати: малко под 9% е БСП, и малко под 8% е ДБ.

Третата група се формира от партии, които са на ръба на 4-те процента: това са „Български възход“ и „“Има такъв народ“.

Въпреки гравитирането на „Български възход“ и ИТН около бариерата за влизане в НС, ние се придържаме към формулата „6+2“: шест сигурни партии в парламента, и две, които са на ръба.

Очакваната активност в неделя варира между 2.5 – 2.7 млн. души, които са декларирали, че ще гласуват. По принцип декларативната активност винаги е малко по-висока от реалното гласоподаване, което значи, че активността ще е по-скоро към долната очаквана граница.

Без съмнение ще има ниска избирателна активност: ако направим сравнение с последните парламентарни избори от 14 ноември миналата година, когато регистрирахме най-ниската избирателна активност от началото на демократичните промени – 40%, то не трябва да ни учудва ако на изборите в неделя поставим нов рекорд по ниска активност на избирателите. Това се дължи на два фактора: първо, на 14 ноември все пак имаше избори 2 в 1, а двойният вот винаги мотивира повече избиратели да гласуват; и второ: голяма част от хората са с убеждение, че и след този вот няма да има правителство. Само по себе си когато знаеш, че играеш вече свирен мач, това демотивира част от хората, те не виждат висока цена в тях, и тезата им е “защо да ходя на избори, като след няколко месеца следват нови такива“.

По принцип по-висока избирателна активност се регистрира, когато на политическата сцена има нов голям политически субект. Така беше през 2009 г. последно, когато ГЕРБ дойде на вълната на наказателния вот срещу Тройната коалиция. В сегашната ситуация нов политически субект е „Български възход“, но той е твърде малък, за да запали някаква вълна на активност, което да изкара традиционно негласуващите и да ги вкара в лагера на гласуващите.

Тези избори безспорно са много по-различни от предходните миналата година: на всички избори през 2021 г. имаше разделение на два лагера: единият беше на промяната, а другият – на статуквото. Лагерът на промяната, който се формира около протестите през лятото на 2020 г., на всички избори през 2021 г. имаше мнозинство – дали беше ИТН и другите, дали ПП и другите, - през 2021 г. 60-65% се получаваха за Лагера на промяната; и от другата страна бяха партиите от т.нар. „статукво“ – ГЕРБ и ДПС.

Днес вече има ново разделение не е между промяната и статуквото, а се появи ново разделение след руската инвазия в Украйна: лагер на евроатлантиците, и лагер на тези, които са с по-нюансирана позиция спрямо руските действия. Така в единия лагер попадат партии от промяната и статуквото, и в другия – също. Това разделение – евроатланици и нюансирани за войната може да послужи за евентуални разговори за бъдещо сформиране на коалиции за правителство.

Малко възможно е да има колаборация между тези два лагера – на евроатлантиците, и тези с по-нюансирана позиция, както са „Възраждане“, БСП, „Български възход“, и т.н.

Най-големият пасив на служебния кабинет, предпоставен още от Конституцията, е че в рамките на управлението му няма функциониращо Народно събрание. В критични моменти със сериозни социално-икономически предизвикателства, и с война на 400 км. от нашата граница, могат да се създадат ситуации, в които да ни трябва спешна законодателна инициатива, а да нямаме работещо Народно събрание.

Точката на отношенията между различните политически субекти в момента е на толкова ниско ниво, че не може да се състави коалиция тип „Станишев“, или „Петков“ – няколко партии да си стиснат ръцете и да изберат лидера на най-голямата сила за премиер, съответно – ключови лица от партиите да станат министри. Не може да има такава коалиция, защото лидерите начело на основните партии не могат да постигнат консенсус. Затова все по-често се говори за „експертен“ и „програмен“ кабинет, защото само под тази форма ще се скрие политическа коалиция в Народното събрание.

От това колко партии влязат в 48-то НС зависи и това дали ще има правителство: едно е да влязат 6 партии, друго е да влязат 8. Едно е подредбата да е такава, каквато я виждаме в социологическите проучвания, друго е да има структурни размествани. /БГНЕС

---------

Димитър Ганев, „Тренд“. Анализът е направен специално за БГНЕС.